Доброта...

Доброта - Петя Дубарова

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

"Единственото, с което можеш да прекалиш, без да бъде грях, е добротата."

Хората, често казват, че някой все още не е "намерил" себе си. 

Но нашата същност не е нещо, което се намира - тя е нещо, което ние създаваме. 

"Ако утрото не ни будеше за нови радости, ако вечерта не ни оставяше никаква надежда не би си струвало да живеем."

 Гьоте

Напоследък съм свидетел на хора, които не обичат да бъдат себе си, съпротивляват се.

На мнение съм, че колкото и да се опитваш да бъдеш "друг", то идва момента (който винаги е скоро), в който "другия" изчезва. Ще почувстваш голота и срам. Безсмислено е.

Защо трябва да вложиш старание в преструвки след като можеш всички тези усилия да вложиш в подобряване на собствените си усещания. И тук ще помоля за повече мисъл. Не прекалено, просто повече.

Живеем в свят на фалшивости. Радвам се, че съм заобиколена с истински хора, а тези фалшивите бързо си отиват. Не ми остава време да играя игрички, използвам го, за да обичам и да бъда себе си. Дори да ми струва много, поне е истинско.

„Знаете ли, скъпо дете, човек не може да намери успокоение нито в работата, нито в удоволствията, нито в манастира, а само в собствената си душа.“ 

„Цветният воал" - Съмърсет Моъм

"Това, което слънчевите лъчи са за цветята, е усмивката за човечеството."