Напоследък съм свидетел на хора, които не обичат да бъдат себе си, съпротивляват се.
На мнение съм, че колкото и да се опитваш да бъдеш "друг", то идва момента (който винаги е скоро), в който "другия" изчезва. Ще почувстваш голота и срам. Безсмислено е.
Защо трябва да вложиш старание в преструвки след като можеш всички тези усилия да вложиш в подобряване на собствените си усещания. И тук ще помоля за повече мисъл. Не прекалено, просто повече.
Живеем в свят на фалшивости. Радвам се, че съм заобиколена с истински хора, а тези фалшивите бързо си отиват. Не ми остава време да играя игрички, използвам го, за да обичам и да бъда себе си. Дори да ми струва много, поне е истинско.
