"Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите."

Сияние на жена - Ромен Гари

"Но животът постепенно я учи - и то много бързо, - че само силните оцеляват. А за да си силен, трябва да си най-добрият, нямаш друг избор!"

Единайсет минути - Паулу Коелю

"Всъщност това е първото нещо, което избирам, когато се събудя сутрин. Поглеждам се в огледалото и си казвам на глас: "Днес избирам да съм щастлива."

Съкровищата на пътешественика - Анди Андрюс

 

За всяка красота се намират очи, които да я видят.

За всяка истина се намират уши, които да я чуят.

За всяка любов има сърце, което да я получи.

 

"Любовта не е навик, уговорка или дълг.
Не е онова, на което ни учат романтичните песни.
Любовта е. Без определения. Обичай и не питай нищо.
Просто обичай." 

 

Изворът - Айн Ранд 

 

Всеки има нужда от прегръдка, протегната ръка, мила дума, усмивка, подпъхване на одеалото. Не защото нещо не е наред, а защото доставя удоволствие.

"Ако в любовния миг се мисли за последиците, нищо няма да остане от него."

Пътуване към себе си - Блага Димитрова 

 

И понеже напоследък има обвинения, че не се мисли достатъчно, то някои решиха да прекалят. Както всичко в големи количества вреди, така и в повече мислене вреди. Вреди и на любовта. Тя е нелогична. Вреди на отношенията. Вреди на духа. Цитата ме намери точно на място с тези мои мисли. Обикновено притеснявайки се за последиците се пропускат моменти, убива се емоция и се губи страстта. Имам не един пример, а също и личен опит за подобно "убийство". 

 

Ако знаехме последиците на всичко случващо се нещо нямаше да е интересно. Признайте си, че е така? Не е ли приятна онази щипка загадъчност? Но не, ние си мислим, че можем да контролираме всичко чрез мисъл и накрая нещата излизат от контрол и хубавото изтича през пръсти. Остава какво? Разочарование, празнота? Нормално.

По-скоро трябва да мислим върху това дали искаме да пропускаме хубавини. Дали мига на разсеяност не трае повече от миг, един живот... Дали искаме празнота... 

Повече усещане, по-малко мисли. Това би било по-приятно. По-малко мисли с грешна насоченост.