19.06.2012 г.


"Ако в любовния миг се мисли за последиците, нищо няма да остане от него."

Пътуване към себе си - Блага Димитрова 
 
И понеже напоследък има обвинения, че не се мисли достатъчно, то някои решиха да прекалят. Както всичко в големи количества вреди, така и в повече мислене вреди. Вреди и на любовта. Тя е нелогична. Вреди на отношенията. Вреди на духа. Цитата ме намери точно на място с тези мои мисли. Обикновено притеснявайки се за последиците се пропускат моменти, убива се емоция и се губи страстта. Имам не един пример, а също и личен опит за подобно "убийство". 
 
Ако знаехме последиците на всичко случващо се нещо нямаше да е интересно. Признайте си, че е така? Не е ли приятна онази щипка загадъчност? Но не, ние си мислим, че можем да контролираме всичко чрез мисъл и накрая нещата излизат от контрол и хубавото изтича през пръсти. Остава какво? Разочарование, празнота? Нормално.

По-скоро трябва да мислим върху това дали искаме да пропускаме хубавини. Дали мига на разсеяност не трае повече от миг, един живот... Дали искаме празнота... 

Повече усещане, по-малко мисли. Това би било по-приятно. По-малко мисли с грешна насоченост.