"В крайна сметка повярвах на нещо, което се нарича физика на търсенето. Правилото гласи нещо такова:
Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно, което може да е всичко - от дома ти до старите угризения и тръгнеш на път в търсене на истината, бил той вътрешен или външен и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител и ако си готов да приемеш и простиш някой трудни истини за себе си тогава истината няма да бъде скрита от теб." 

"Яж, моли се и обичай" - Елизабет Гилбърт

Казват, че първата стъпка към получаване на нещата, които желаеш е да решиш какво искаш. 

Ясни цели, ясни стъпала, по-които да вървиш към мечтата.

Често критикуваме хората. Такива били, това направили, това казали, това не направили.
Добре де, но това са си те. Да критикуваш същността на човека... Та кой си ти?

Стараем се да се приемаме такива каквито сме. Но само старанието ни не е достатъчно.
Нормално е в едни отношения (приятелски, роднински, интимни) да се променяме, да се приспособяваме към другия (другите). Нормално е и неизбежно. Хубаво е когато това се случва без натиск, със желание и така е редно да се случва. Само това е трайно и осъзнато. Всичко останало е временно.

Чувала съм думи подобни на тези: "Искам да ме харесват такъв какъвто съм.", "Аз съм такъв, ако не ти харесва...", "Не съм имал нужда да се променям..." и подобни.
Добре съгласни сме, но не точно и не с всичко.

Човек има основен (така да го нарека) характер, но в съжителство с други хора, с общуването си с целия свят се променя. Неусетно. Именно така се постига хармония със света и със себе си. Често прогонваме хора, важни за нас именно заради тази склонност към не промяна.
Питали ли сте се дали това ви прави щастливи? А ако се е искало много мъничко, за да останат част от живота ви? Ще тропнете ли с крак и ще заявите ли, че не искате да се променяте и не позволявате?

Скоро писах за това, че прекалено много мислим и то в грешни насоки. Ето това си заслужава мисъл, въпроси и търсене на отговор.
Промяната - осъзната, желана и наложителна (понякога).
Загуба - избегната, без разочарование (понякога).
Хармония - постигната, осезаема (понякога).

За атрактивни устни:
... изричай мили думи...

За красиви очи:
... търси доброто у хората...

За стройна фигура:
... споделяй храната си с гладните...

За красива коса:
... нека децата прокарват пръсти по нея поне веднъж дневно...

За добра походка:
... върви с убеждението, че никога не вървиш сама...

Хората трябва да са много повече от предметите
... трябва да се подмладяват и обновяват...

Помни, че когато и да се нуждаеш от помагащи ръце:
... ще ги намериш на тялото си. Когато остарееш, ще откриеш, че имаш две ръце – едната ти е, за да помагаш на себе си, а другата - за да помагаш на хората...

Красотата на жената не е в дрехите, които носи, нито във фигурата, за която се грижи, 
нито в начина, по който сресва косата си.
... красотата на жената се вижда в очите й, защото те са вратата към нейното сърце, където обитава любовта...

Красотата на жената не е маниер на лицето й:
... истинската красота на жената се отразява в душата й. Тя е грижата, която тя отдава с любов и състраданието, което тя показва...

И най-важното:
... красотата на жената расте с годините й!

Nobody can go back and start a new beginning, but anyone can start today and make a new ending.

 

"Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите."

Сияние на жена - Ромен Гари

"Но животът постепенно я учи - и то много бързо, - че само силните оцеляват. А за да си силен, трябва да си най-добрият, нямаш друг избор!"

Единайсет минути - Паулу Коелю