Завистта е разяждащо чувство.
Изяжда душата, изкривява мисленето и погубва личността.
В момента, в който изпиташ завист позволяваш на обекта към който е насочена да е повече от теб, във всяко отношение. Хората имат много, имат и малко.

Имам си няколко правила:
1. Никога не се сравнявай с другите, защото те може да са по-зле, но това по-никакъв начин не би трябвало да те направи по-добре и по-щастлив.
2. Никога не приемай съвети от неуспели хора. Като тук сама преценявам кой ще категоризирам като успял. Има много зависи.
3. Дръж сърцето си ясно, отворено и мислите прости.

Завистта няма място в живота ми. Нямам емоции за нея. Нямам емоции за хората, които я изпитват. Грозно е, а големи хора сме.
Цялата тази грозотия ме кара да се усмихвам и да изпитвам съжаление за изгубените личности и дребните душици.

"Нерешителността е убиец. Бъди уверен в своя избор. По-добре да вземеш грешно решение, отколкото да не вземеш никакво."
... но помнете, че всяко ваше решение е правилното, тук и сега.

И просто...

И просто мислеше. Мислеше за нещата, които има даром, за нещата, които бе завоювала, за нещата, които предстояха, за нещата, които желаеше. За нещата, изпълнени с чувство. За емоцията, която носят.
И просто умееше. Умееше да се радва на живота, на всеки приятен ден, на всяка мила дума, на всяка случайна нежност, на всяко непожелано добро, на всяка подарена усмивка, на всеки откраднат смях.
И просто ценеше. Ценеше всяка сълза в крайчето на окото си. Ценеше всяка преживяна тъга и премълчана болка.
И просто говореше. Говореше за мили неща. Говореше за реалности във фалшивости. Говореше за приказки в объркан свят. Говореше за взаимност е егоистичен свят.
И просто вярваше. Вярваше в добрите хора. Вярваше в усмивката и топлото сърце. Вярваше в себе си и малко в другите. Вярваше в чудеса и в несъществуващи неща. Вярваше в нейния свят и в мечтите.
И просто чувстваше. Чувстваше, че е там, където желае. Чувстваше много, но малко споделяше.
И просто обичаше. Обичаше без да търси в замяна. Обичаше рядко, но силно. Обичаше да дава всичко от себе си. Обичаше да греши. Обичаше да обича.

И просто предпочиташе самотата. Но не онази, която създава чувство на трагичност, а онази необходимата за чисто съзнание. Онази, която позволява да чуеш гласа на свещите, на стените, на душата си...

Да даваш... без да позволиш да те използват.
Да милваш... без да позволиш да те обсебват.
Да обичаш... без да позволиш да злоупотребяват със сърцето ти.
Да прегръщаш... без да позволиш да отнемат от топлината на сърцето ти.
Да слушаш... без да потъваш е рамки.
Да мислиш... без да изкривяваш истината.
Да прощаваш... без да забравяш.
Да говориш... без да причиняваш болка.
Да мечтаеш... без да затваряш сърцето си.
Да се довериш... без да бъдеш наивен.
Да слушаш сърцето си... без да губиш пътя и посоката си.
Да  чувстваш, че си точно там, където искаш да бъдеш.

"Когато наистина решиш, 

а не просто желаеш.

Когато наистина се отдадеш, 

а не просто опитваш.

Когато наистина поемеш отговорност, 

а не просто се надяваш...

Това е времето, когато започват чудесата..."

— Но аз наистина го обичах.

— Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е станало? Този тип е докоснал в сърцето ти нещо по-дълбоко от това, което си била способна да достигнеш, тоест разбил те е, детко. Но любовта, която си изпитала, е само началото. Само си вкусила от нея. Това е просто ограничена, дребнава, тленна любов. Почакай да видиш колко по-дълбоко можеш да обичаш.

По дяволите, Бакалничке, ти си способна един ден да обикнеш целия свят. Това е съдбата ти. Не се смей.

— Не се смея. — Всъщност плачех. — И моля те, ти не ми се присмивай сега, но според мен причината толкова трудно да забравя Дейвид е, че сериозно го смятах за своя сродна душа.

— Сигурно е бил такъв. Проблемът е, че ти не разбираш какво означава тази дума. Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това.

Но истинската сродна душа е огледало — такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? Нее. Твърде болезнено е.

Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват. И слава Богу, че е така. Проблемът ти е, че просто не искаш да пуснеш тази душа да си отиде. Всичко е свършило, Бакалничке. Предназначението на Дейвид е било да те разтърси, да те извади от брака, който е трябвало да напуснеш, да поразкъса малко твоето его, да ти покаже препятствията и лошите наклонности, да разбие сърцето ти и да го отвори, за да може вътре да влезе нова светлина, дотолкова да те отчае и извади от равновесие, че да трябва да промениш живота си, после да те запознае с духовния ти учител и да офейка.

Това е била работата му и той се е справил страхотно, но вече край. Ти обаче не можеш да приемеш, че връзката ви е имала наистина кратък срок на годност. Ти си като куче на бунището, мила — само ближеш празната консерва и опитваш да извадиш още храна от нея. И ако не внимаваш, тази консерва ще се залепи за муцунката ти завинаги и ще направи живота ти ужасен. Затова я пусни.

— Но аз го обичам.

— Ами, обичай го.

— Но той ми липсва.

— Ами, нека да ти липсва. Пращай му малко любов и светлина всеки път, когато помислиш за него, а после го пусни. Просто те е страх да освободиш последните остатъци от Дейвид, защото тогава наистина ще останеш сама, а Лиз Гилбърт е уплашена до смърт какво ще се случи, ако наистина е сама.

Ето виж какво трябва да разбереш, Бакалничке. Ако разчистиш в ума си пространството, което сега използваш за обсебване на това момче, там ще се получи вакуум, празно място — входна врата. И познай какво ще направи вселената с тази врата? Ще се втурне вътре — Бог ще се втурне вътре — и ще те изпълни с повече любов, отколкото някога си се надявала. Затова престани да използваш Дейвид, за да запушваш тази врата. Пусни го.

"Яж, моли се и обичай" - Елизабет Гилбърт

Всеки влиза в живота ти, взима от него, от теб, от емоциите...
Оставя малко, недостатъчно, за да изгради на ново иззетото и...
Изчезва заедно с част от теб, мечтите и усещанията ти...