Не искам да бъда ничий идеал.
Твърде силно боли.
Не искам да бъда ничия мечта.
Мечтите не винаги се сбъдват.

Искам сила. Колкото е нужна.
Искам обич. Малко, не на сила.
Искам рамо. Силно, но справедливо.
Искам две разперени ръце, в които да се сгуша.
Понякога виновна, тъжна.
Понякога загубена в широкия ни свят.

Не искам да се губя.
Искам разум, който да ме води.
Разум, който ще обича разпиляно малко сърчице.
Искам то смело да расте.

Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва

"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки."

Ще... ?

Ще дойдеш ли с мен?
Там, където лошите моменти ще бъдат само спомени.
Ще дойдеш ли с мен?
Там, където любовта ще може всичко, което ние не можем.

Ще бъдеш ли с мен?
Тогава, когато другите ще се откажат.
Ще бъдеш ли с мен?
Тогава, когато аз дори не бил искала да бъда с мен.

Ще ме искаш ли?
Такава, окаляна и грешна.
Ще ме искаш ли?
Такава, безсилна и загубена във Вселената.

Ще се бориш ли?
За себе си и мен.
Ще се бориш ли?
За вярата в по-доброто.

Ще се търсим ли?
Тогава, когато всичко ще е спомен.
Ще се търсим ли?
Тогава, когато обичта ще ни боли.

Ще простиш ли?
На себе си, на любовта си, на глупостта ми.
Ще простиш ли?
На мен, на любовта ми, на болката в сърцето ти, която крещи при мисълта за мен.

https://www.youtube.com/watch?v=zDV0PMvhrB8

Не трябва да чакаш ударът в стената, за да се промениш. 

Независимо дали човек

тръгва или остава някъде,

най-добре би било да е наясно 

защо го прави и къде се намира. 

В противен случай 

... ще има наранени.

Поне двама.

Животът не е само болка нали?

Моля някой да ми вземе душата!

Моля някой да ми вземе душата!

Бързо, сега и веднага!

Не ми е нужно повече да чувствам.

За кого е нужно?

Капки пот, сълзи, отчаяние.

Пепел, тъга, гадост.

Кому е нужно?

Дори аз искам да се откажа от себе си.

Не ни достига...

Не ни достигна сила...
Не ни достигна любов...

В повече страхове.
Съжалявам.

Колко може да е голяма голямата любов?