4.07.2019 г.

За капак...

За капак. Така без мисъл.
Без причина. Просто ей така.
Да бъда, или да ме няма.
Да искам, или да получа.

За капак. Така без да искам.
Без желание. Просто ей така.
Дните се превръщат в години.
Да искам, да получа.

За капак. Така без да мога.
Без мечта. Просто ей така.
Докосване в съня си да усетя.
Не искам, просто ще ме няма.

За капак. Така без време.
Без да пожелаеш. Просто ей така.
Да имаш, или да го нямаш.
Веднъж се случва.
Безвремие не се брои.

Вилянка

15.06.2019 г.

Свобода и любов без условия...


”Хората твърде много са се вторачили в телата и в ума си и много предпазливо се докосват до света на духа. Обикновено го бъркат с емоциите и търсят логиката и правилата на материята в света на Бога, който се подчинява само на законите на любовта, свободата и истината. Хората обичат да вярват и във времето. И мерят в него всичко - любови, приятелства, обиди, самоти... Ако им се отнеме времето, ще настъпи тих апокалипсис. Защото ще се наложи да познаят света без условия, граници и зависимости. С две думи - свобода и любов без условия и притежание.”

Живот в скалите, М. Лалева

8.06.2019 г.

Розовите очила...



”Розовите очила, скъпа, никак не са ти нужни, когато си влюбена. Тогава доброволно си самомонтирала криви лещи в очите си и централно си изключила мисловния шалтер. Розовите очила ти трябват най—много след раздяла. За да си останеш неспасяемо романтична и готова за следващите криви лещи. Инак като мен ще пиеш водка за цял руски гвардейски полк. И все с едни и същи въпрос към Всевишния: ”Защо, бе, мили Боже, обърках отново лицето със задник?”. Ако имаш късмета да поносиш тези лещи малко по—дълго от една любов, няма да се докараш до състояние да се срамуваш. Най—отвратително е да се срамуваш, когато се обърнеш към спомена за една любов. Пък нека всички мъдреци на света да рипнат и да ти обясняват как не бива да съжаляваш. Как било прекрасно, че си обичала и че си го изживяла, дрън—дрън! Да не съжаляваш, е едно, а да се срамуваш — съвсем друго. Когато се обърнеш назад към една любов, да няма от какво да се срамуваш — това е най—важното. Да пийнем по още една чаша вино? Понякога има силата на розови следлюбовни очила.”

Живот в скалите, Мария Лалева

Откъде ме намери такава...


2.06.2019 г.

Любовта е...


”Любовта е красива, когато не изисква нищо. Има ли условие, това вече не е любов. Всяко настояване за обещание вече не е любов, всяко ограничение на избора вече не е любов. Ние, хората, сме се научили много успешно да живеем без нея, без да си даваме сметка, че вече я няма между нас. И още по-успешно се научаваме да наричаме хиляди неща с нейното име. И да заместваме любовта с екскурзии, къщи, коли, перални, печки, приятелски компании, професии, амбиции, слава, секс. С което превръщаме себе си в зависими, несвободни и доста често тъжно-смешни клоуни, живеещи в имитация на любов. Плуваме в любов, а се давим в лъжи. Бог ни е изпратил любовта, за да не забравяме какви големи души носим. Но не ни е отнел избора да сме малки. Този избор е изцяло наш. Лошото е, че учим и децата си на малки избори. Няма как да научиш някого на нещо, което ти самият не знаеш. Дано ни простят.”

Живот в скалите, М. Лалева

31.05.2019 г.

Познаваш ли я?


"- Познаваш ли я?
- Да.
- Запознай ме!
- Добре, но нека първо ти разкажа за нея.
Виждаш, че е красива... но тя е от онези – безплатно красивите.
Без нужда от грим или старание.
Красотата й идва някак естествено – отвътре.
Обаче това е само повърхността.
Далеч не е най-интересното.
Тя обича приключенията. Не ги търси. Те сами я намират.
Едно е сигурно обаче – с нея никога, никога няма да ти е скучно.
Създадена е да изпъква, но е някак случайно и съвсем не нарочно.
Огънят в косите й се забелязва отдалеч – „ Целуна ме слънцето ” – така ми каза веднъж.
Огънят в очите й обаче, е по-силен. Това е първото, което ще забележиш у нея.
Можеш с месеци да се чудиш, с какво този поглед е по-различен и защо не можеш да си го избиеш от главата.
Нека ти спестя времето – любопитство. Любопитство към всичко и към всеки.
А ако си късметлия и събудиш любопитството й към себе си, и теб те очаква приключение.
Не знам как ще я спечелиш, обаче.
Нека само ти кажа, че тя няма да се впечатли от скъпата ти кола. Твърде заета е да гледа небето.
Няма дори да погледне скъпия ти часовник. По скоро ще го свали от ръката ти и ще го изхвърли, защото времето за нея не е важно.
Дали си облечен в най-модерните дрехи или в дрипи, за нея няма значение. Тя не вижда дрехите. Вижда хората в тях.
Някога срещал ли си момиче, което не е предубедено? Което никога не съди?
От нея няма да чуеш забележки или злобни подмятания.
Когато не харесва нещо, просто го подминава. И толкова! Не поглежда назад.
Няма тема.
Ще ти отнеме години да я изучиш и накрая пак няма да си я разбрал напълно.
Просто тя, не е точна наука.
Не можеш да я обхванеш в рамка. Не се и опитвай даже! Ще я счупи!
Цветна е. Като екзотична птица. И също толкова свободна и независима.
Да я опитомиш ще е жалко. За света ще е жалко. За теб също.
Когато й се лети, остави я да полети. Ще се върне при теб... но само ако заслужаваш.
Има страхотно чувство за хумор. С нея ще се смееш, както не си се смял до сега.
Знаеш ли защо? Защото ще е наистина смешно. Без заучени фрази. Без повтарящи се вицове. Просто чист, гъделичкащ хумор.
Често си говори с бездомници, странници и с хората, които никой не забелязва.
Недей да нервничиш ако спре и заговори някой непознат – както казах, тя не вижда, с какво е облечен човек, или какъв цвят е кожата му… Тя вижда душите. И ако душата е добра, се разхожда в най-скритите й кътчета.
С нея можеш да си говориш на всякакви теми и по всяко време. Събуди я в три през нощта с въпрос! Повярвай ми, няма да ти се разсърди. Ще те изненада с мисленето си. Дори да не си съгласен, винаги й давай шанс да ти обясни защо мисли така. Зад всяко твърдение стоят безброй причини и следствия. Кое от кое по-интересни.
Искаш да те запозная, но нея ще трябва да я заслужиш.
Да я спечелиш.
Трудно е! Тя не се трогва от обичайните цветя и подаръци.
С нестандартните хора се налага да си нестандартен.
Да мислиш! Да слушаш внимателно!
Да се стараеш!
Казах ти че ще е трудно.
Да й разбиеш сърцето ли? Моля те! По скоро тя ще разбие твоето. Няма да е нарочно.
Да я задържиш също ще е ужасно трудно. Тъкмо ще решиш, че си я спечелил и ще трябва да се връщаш отначало.
Все нещо няма да ти е достатъчно за да я разбереш напълно, но и тя никога не разкрива всичките си тайни.
Не, тя не е от този свят и само ако ти позволи ще можеш да отидеш в нейния.
А стъпиш ли веднъж там, връщане няма.
Ти няма да искаш да се върнеш.
Защо ли?
Ще е все едно до сега да си бил сляп и изведнъж да прогледнеш.
Извинявай, но повърхностните момичета, с които се срещаш, вече няма да са ти интересни.
Така че помисли добре и ми кажи – Да те запозная ли? Защото след това, връщане обратно няма!"

26.05.2019 г.

Равновесие...

”В самотата винаги има хаос. И безвремие. Но когато нещо даде център на този хаос, създава от него вселена. И се ражда нов живот. И време, в което този живот да израстне, да се развие, да цъфти и да си отиде...
... за да съществува равновесие, нещо трябваше да си отиде, нещо да остане, друго да се промени. Но всичко е свързано в едно. И нищо не може да се случи самоцелно и без смисъл.”

Живот в скалите, М. Лалева