7.07.2019 г.

Крайностите...


”- Крайностите не са ли белег за липса на въображение у човека?
- Има огромна ирония в крайностите, синко! Когато обичаш, забелязваш и помниш детайлите. Когато мразиш, пак забелязваш и помниш същото. Много често точно този детайл, който си обожавал у някого, се превръща в най-мразения впоследствие.
- А кое пропускаш тогава? И кое забравяш?
- Тихата истина да си верен на цялата картина. Да си справедлив към цялата картина...
- Значи не е до липса на въображение, а до  невъзможност да обхванеш смисъла на детайла в контекста на цялата картина, така ли? И тогава изпадаш в крайност като оценка, но си ограничен в детайла, което пък означава, че си неточен във възприемането на цялата картина.”

Живот в скалите, М. Лалева

5.07.2019 г.

50 реалности за живота...

Случайно попаднах на статия, която лично на мен допадна.
Дали ще ги наречем "истини" или "реалности", не съм аз човека да ги категоризирам, но си заслужават да се прочетат, а защо не и да помислят.



"Има реалности в живота, за които никой не иска да говори, защото знае, че никак няма да ти харесат.
1. Как изглеждаш определено има значение.
2. Хората се интересуват единствено от това, какво могат да вземат от теб.
3. Да бъдеш мил и добър с всички няма да ти спечели нищо.
4. Всичко вътре в теб ще се бори за подобрение, но волята ти ще се противи.
5. Животът не е честен – никой не ти дължи нищо!
6. Да имаш всичко – пари, слава, успех – няма да те направи щастлив.
7. Никой не е отговорен за твоето щастие, освен теб самия.
8. Няма такова нещо като сродна душа.
9. Всички носят маска, освен когато спят.
10. Всички ще те съдят – постоянно.
11. Някои хора просто не са предназначени да бъдат в живота ти, без значение колко ти се иска да не е така.
12. Хората изчезват, спомените не.
13. Миналото вече е написано, но ако го препрочиташ отново и отново, следващият лист хартия от живота ти ще си остане празен.
14. Самотните хора са тези, които жадуват най-много за внимание.
15. Човекът, който искаш да бъдеш е този, без който ще си много по-добре.
16. Думата "завинаги" е надценена – никой не е щастлив или нещастен вечно.
17. На второто място винаги е най-големия губещ.
18. Хората, които веднъж са те третирали като боклук, но днес се отнасят с теб добре, го правят не защото са еволюирали, а защото ти си придобил повече авторитет.
19. Пиенето е последният подарък от първата любов на мъжа.
20. Някъде между увлечението и страстта се губи любовта.
21. Ако си с усмихнато лице и плачещо сърце, то тогава най-вероятно си пораснал.
22. След като се почувстваш отбягван от някого, никога повече не го безпокой отново.
23. Човекът, който те обича най-много има способността да те наранява най-много.
24. Ние си тръгваме само, за да видим дали ще ни спреш, ако те е грижа достатъчно.
25. Трудните моменти понякога са благословия под прикритие.
26. Някъде между мечтите и реалността живеем живота си.
27. Може да затвориш очите си за нещата, които не искаш да видиш, но не може да затвориш сърцето си за нещата, които не искаш да чувстваш.
28. Винаги ни липсва някой, надявайки се и ние да липсваме на него.
29. Не се страхуваме от високото, страхуваме се от падането.
30. Фокусираме се върху това, което искаме, губейки от поглед онова, от което наистина се нуждаем.
31. Не се страхуваш толкова от хората, колкото от опасността да бъдеш отхвърлен.
32. Ако отсъствието ти не рефлектира върху живота на някого, след като вече те няма, то животът ти е бил напразен.
33. Хората се чувстват добре, само когато омаловажават другите.
34. Всички преследваме пари, но казваме на света, че парите не са важни.
35. Почти никой не практикува това, което проповядва.
36. Хората около теб и тези, които познаваш, те карат да се чувстваш самотен.
37. Може да им дадеш още един шанс или можеш да ги оставиш и да дадеш на себе си по-добър шанс.
38. Хората рушат щастието на другите, само защото не могат да намерят своето собствено.
39. Много хора са заедно, но не са влюбени, докато други са влюбени, но не са заедно.
40. Само защото си зает не означава, че вършиш нещо.
41. Не се страхуваш да обичаш, страхуваш се, че ти няма да бъдеш обичан.
42. В момента се намираш някъде между неизречените думи и неизразените чувства.
43. Някъде между здравей и довиждане сме се научили да живеем нашия живот.
44. Половината от населението на планетата ни се опитва да отслабне, докато другата половина умира от глад.
45. На природата не ѝ пука за теб.
46. Имаш много малко истински приятели, без значение какво правиш за другите.
47. Най-вкусните хапки са най-смъртоносните.
48. Не можеш да угодиш на всички.
49. Винаги ще има някой по-добър от теб в това, което правиш.
50. Един ден ще умреш и всичко ще свърши – помисли върху това…"
Автор: Христо Стоянов за Lifehack.bg

Снимка: https://m.netinfo.bg/media/images/38112/38112857/991-ratio-zhena.jpg

4.07.2019 г.

За капак...

За капак. Така без мисъл.
Без причина. Просто ей така.
Да бъда, или да ме няма.
Да искам, или да получа.

За капак. Така без да искам.
Без желание. Просто ей така.
Дните се превръщат в години.
Да искам, да получа.

За капак. Така без да мога.
Без мечта. Просто ей така.
Докосване в съня си да усетя.
Не искам, просто ще ме няма.

За капак. Така без време.
Без да пожелаеш. Просто ей така.
Да имаш, или да го нямаш.
Веднъж се случва.
Безвремие не се брои.

Вилянка

15.06.2019 г.

Свобода и любов без условия...


”Хората твърде много са се вторачили в телата и в ума си и много предпазливо се докосват до света на духа. Обикновено го бъркат с емоциите и търсят логиката и правилата на материята в света на Бога, който се подчинява само на законите на любовта, свободата и истината. Хората обичат да вярват и във времето. И мерят в него всичко - любови, приятелства, обиди, самоти... Ако им се отнеме времето, ще настъпи тих апокалипсис. Защото ще се наложи да познаят света без условия, граници и зависимости. С две думи - свобода и любов без условия и притежание.”

Живот в скалите, М. Лалева

8.06.2019 г.

Розовите очила...



”Розовите очила, скъпа, никак не са ти нужни, когато си влюбена. Тогава доброволно си самомонтирала криви лещи в очите си и централно си изключила мисловния шалтер. Розовите очила ти трябват най—много след раздяла. За да си останеш неспасяемо романтична и готова за следващите криви лещи. Инак като мен ще пиеш водка за цял руски гвардейски полк. И все с едни и същи въпрос към Всевишния: ”Защо, бе, мили Боже, обърках отново лицето със задник?”. Ако имаш късмета да поносиш тези лещи малко по—дълго от една любов, няма да се докараш до състояние да се срамуваш. Най—отвратително е да се срамуваш, когато се обърнеш към спомена за една любов. Пък нека всички мъдреци на света да рипнат и да ти обясняват как не бива да съжаляваш. Как било прекрасно, че си обичала и че си го изживяла, дрън—дрън! Да не съжаляваш, е едно, а да се срамуваш — съвсем друго. Когато се обърнеш назад към една любов, да няма от какво да се срамуваш — това е най—важното. Да пийнем по още една чаша вино? Понякога има силата на розови следлюбовни очила.”

Живот в скалите, Мария Лалева

Откъде ме намери такава...


2.06.2019 г.

Любовта е...


”Любовта е красива, когато не изисква нищо. Има ли условие, това вече не е любов. Всяко настояване за обещание вече не е любов, всяко ограничение на избора вече не е любов. Ние, хората, сме се научили много успешно да живеем без нея, без да си даваме сметка, че вече я няма между нас. И още по-успешно се научаваме да наричаме хиляди неща с нейното име. И да заместваме любовта с екскурзии, къщи, коли, перални, печки, приятелски компании, професии, амбиции, слава, секс. С което превръщаме себе си в зависими, несвободни и доста често тъжно-смешни клоуни, живеещи в имитация на любов. Плуваме в любов, а се давим в лъжи. Бог ни е изпратил любовта, за да не забравяме какви големи души носим. Но не ни е отнел избора да сме малки. Този избор е изцяло наш. Лошото е, че учим и децата си на малки избори. Няма как да научиш някого на нещо, което ти самият не знаеш. Дано ни простят.”

Живот в скалите, М. Лалева