Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Всеки, който знае кое е неговото пристанище...има и своя попътен вятър!

 

Обичай това, което имаш.

Обичай това, което можеш.

Обичай това, което виждаш.

Обичай това, което чуваш.

Обичай това, което усещаш.

Усещай обичта. Обичай.

Връх

Не е важно да покоряваш много върхове.
Важното е този, който покориш да бъде твоя път.
От високо нещата винаги изглеждат разнични.
Имай своя различен връх.

Уважавай себе си и другите...

"Не съди. Прощавай. Освободи се от предишната си критичност.
Откажи се от необходимостта да си винаги прав, пръв, на върха.
Никой не е виновен. Уважавай себе си. Уважавай другите."
                                                 

Толтекска книга на мъдростта - Дон Мигел Руис

"М" - Димчо Дебелянов

Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?

Не знам кое от всички е жената.

Но името й все започва с "М".

И май е всичко, сбрано във едно, тя.

И все с това проклето "М" край мен

мотае мигновената ми мъка.

Минава "М" - то в мисли нощ и ден:

"М" - мое минало, мой рай, мой пъкъл...

И мое мигновение, дошло,

отишло си във дни незабравими.

Отдавна. Вече ни добро, ни зло

ми носи то. Но неговото име

и неговата първа буква "М"

през мене като метеор премина -

в началото - "Мечта", а после - "Мъст"

и най-накрай - "Мълчание" и мнима

любов, която никога въобще

в живота ми не е била, защото,

измисляйки си всичко, щем не щем,

със "М", без "М", и денем и ноще

измисляме самите си животи.

П.с. Почти забравена поезия на един от любимите ми писатели Димчо Дебелянов

Морска звезда...

         Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист. Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди. Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

         - Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

         - Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!