Това, което най-накрая научих и проумях е, че някой реши да прави нещо не можеш да го спреш. По никакъв начин. Единственото, което можеш да загубиш е нерви, време и усилия. Всеки си е сам господар на живота. Всеки сам си "троши" главата, сам си взима решенията и си прави грешките. Но понякога мисля, че е необходимо малко да погледне встрани...

"Израствайки ще откриеш, че имаш две ръце, 

едната за да помагаш на себе си, 

и другата - да помагаш на другите." 

... защото всичко е взаимност...

Достатъчно е да се обърнеш, за да видиш слънцето...

"- Още ли си ми сърдита?
- Не.
- Сигурна ли си?
- Никога не съм ти била сърдита.
- А какво тогава?
- Бях наранена. Има разлика."

Но колко хора всъщност се замислят за това, че има разлика? 

 

 

Истини по пътечки...

И живеейки събирам истина.
Всеки има такава да сподели, най-много живота.
Падах, ставах, губих, печелих.
Плаках, смях се, сърдих се, усмихвах се.
Мълчах, говорих.
И това ще мине и друго ще дойде,
но ми се живее и ми се учи.
Непрекъснато вървях, в посоки.
Животът е движение.
Вървя към себе си и все повече към себе си.
Променям свят, своя.
Губя път, намирам пътечки.
Пътечки, осветени от слънчев лъч и надежда.
И истина на всяка крачка.
Истини в лъжи. Истини в илюзии.
Трябва да ги има, лъжите, илюзиите.
С тях идват истини.
Научих какво означава сила.
Научих какво е малко и голямо,
истинско и не.
И още уча, много.
Мечтите си пазя, сбъдвам, създавам.
Имат своята пътечка.
Имат своите розовини,
имат своите сълзи.
Има причина за всичко.
Има причина за емоция.
Дори мислейки, че емоцията е способна да убие...
... моля се да не изчезва.
... живота да живея, дори с блестяща в ъгълчето сълза...
... истини по пътечки, щастие, топлинка и силата на деня.

"Ако искаш да контролираш живота си, трябва да контролираш само ума си."

 

Напоследък съм уморена, не от нещо, просто уморена.