И живеейки събирам истина.
Всеки има такава да сподели, най-много живота.
Падах, ставах, губих, печелих.
Плаках, смях се, сърдих се, усмихвах се.
Мълчах, говорих.
И това ще мине и друго ще дойде,
но ми се живее и ми се учи.
Непрекъснато вървях, в посоки.
Животът е движение.
Вървя към себе си и все повече към себе си.
Променям свят, своя.
Губя път, намирам пътечки.
Пътечки, осветени от слънчев лъч и надежда.
И истина на всяка крачка.
Истини в лъжи. Истини в илюзии.
Трябва да ги има, лъжите, илюзиите.
С тях идват истини.
Научих какво означава сила.
Научих какво е малко и голямо,
истинско и не.
И още уча, много.
Мечтите си пазя, сбъдвам, създавам.
Имат своята пътечка.
Имат своите розовини,
имат своите сълзи.
Има причина за всичко.
Има причина за емоция.
Дори мислейки, че емоцията е способна да убие...
... моля се да не изчезва.
... живота да живея, дори с блестяща в ъгълчето сълза...
... истини по пътечки, щастие, топлинка и силата на деня.
