Понякога трябва да се вслушаш повече, за по-дълго.
Понякога бяга, има свои причини, основателни, ясни.
Дори да обърка нещата, то винаги знае. Не може да избягаш от шепота.
Можеш да го накараш да замълчи, за малко. Но то не греши.

Да те усещам отново и отново...

Толкова да те усещам,
че отново да се губя в теб.
Толкова да ми е топло,
че отново и отново да се сгушвам в теб.

Толкова да те усещам,
че отново да виждам блясък и копнеж в очи.
Толкова да ми е нежно,
че отново и отново да създавам мечти.

Толкова да те усещам,
че отново да искам твоето докосване.
Толкова да ми е вълшебно,
че отново и отново да пожелая влюбване.

"През какво да преминеш избира съдбата, но как да преминеш избираме ние."

Хората сме едни особени същества, нито лоши, нито добри, нито толерантни, нито крайно критикуващи... Просто сме странни.

Дори когато кажеш на ума си - "Недей да чоплиш, недей толкова въпроси да задаваш", не се получава. Наистина ми се иска да мога да се изключвам понякога. Просто излишно мъча душата си, а вероятно и тази на хората около мен...

Понякога си мисля, че колкото и да анализирам нещата те винаги са загадка. Колкото и да търся логика те винаги намират своя начин да нямат такава. 

Говорихме си с приятелка, че някак си днес хората сме загубили онази много важна частица наивност. Страхуваме се, защитаваме се, като бягаме от себе си. 

Мечтая за вълшебна пръчица, която да премахне целия този страх от хората, да създаде повече наивност.

"Мисля, че просто трябва да обичаме себе си пламенно и с ожесточеност - така пламенно, както лъвицата се хвърля, за да защити лъвчетата си и с ожесточеност, сякаш се браним от банда престъпници, които искат да ни накарат да се самосъжаляваме. 

Мисля, че трябва да обичаме себе си със страстта на италианците - с любов, изпълнена с радост, ентусиазъм и себеотдаване. 

Мисля, че трябва да обичаме себе си с достойнството и гордостта на французойките.

Мисля, че трябва да обичаме себе си така, както обичат седемдесетгодишните бразилки, излезли на парад целите облечени в червено и бяло, или по-скоро така, сякаш току-що сме били уцелени в лицето от летяща кутийка бира и сега сами трябва да се спасяваме. 

Трябва да се обичаме агресивно, така, че да надминем себе си - толкова много сили трябва да вложим в това!

Наистина всяка от нас трябва да открие войнствения викинг, който се спотайва в нея, да извади лъскавото снаряжение и да започне да обича себе си с най-голямата смелост, на която е способна. 

Така че, да - наистина, по дяволите - смятам, че трябва да обичаме себе си."

"Изкуството да си сама" - Лиз Точило

"Хората не сме създадени, за да се справяме с живота сами, това противоречи на човешката природа. Самотните хора са достойни за съжаление и трябва да бъдат съжалявани, понеже в живота им липсва нещо много важно - на тях им е отказано правото на любов. И нека си го признаем, защото е вярно - всичко, от което се нуждаем, е любов. И да имаме всичко останало, животът ни е празен."
 

"Изкуството да си сама" - Лиз Точило

"Живеем само веднъж и нямаме право да правим неща, които не ни харесват!"