Пропускам себе си...

Когато бързам пропускам себе си.
Много бързам. Всеки ден.
И не, не е проблема с разпределяне на времето.
Добра съм в това.. 
Проблема е, че живея няколко живота вървящи ръка за ръка.
Хубаво е. Но пропускам себе си.
Как да забавя темпото?
Как да не пропускам?

Единственото, което не пропускам е мислите.
А тях понякога силно желая да пропусна.
Да  си почина от тях. Натрапчиви.
Осезаеми. Понякога стряскащи.
Те винаги си намират време.
Това означава, че сърцето също има своето време.
Но то спи. Почива си или? Уморено е.
А мислите защо не са?
Понякога силно желая да не мисля.

”Пипи кимна в знак на съгласие. Тримата бяха се покатерили върху масата. Внезапно лицето на Томи помръкна.

— Не искам да стана голям — заяви той твърдо.

— И аз — каза Аника.

— То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.”

"Вървял човек и намерил щастие.
- Ти чие си? - попитал.
- Загубено съм - тъжно отвърнало щастието.
- Щом си загубено и не знаеш чие, бъди мое!

Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. 

Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.

- Защо така? - попитал човекът щастието.
- Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече."

"Понякога трябва да направиш голяма грешка, за да разбереш кое е правилно.
Грешките са болезнени, но те са единственият начин да разбереш кой си ти!"

"Боря се с всичко. А ми се иска да мога да бъда слаба понякога. 

Слаба не значи да плача или някой да ми носи приборите. 

Слаба означава да лежа в ръцете му, да знам че той ми е всичко. 

Да нямам нужда от друго. И да не ме е страх той да знае, колко ми е важен..." ♥

Всяка любов е приказка, но с различен край.
И не е вярно, че ако има край не е любов. Любов е.
Любовта е грижа, чувство, начин на живот, емоция, отдаване, споделяне, цялост, заедност и още, и още.
И въпреки, че понякога края на приказката не е "И те заживели щастливо до края на дните си...", а може би е "И те изживели своята любов. Останали променени, допуснали грешки, изпитали разочарования, но били щастливи. Взели своите поуки, поели всеки по своя път, за да открие отново Любовта, онази... последната."

Омагьосана земя

Аз съм остров, на който
връщане няма.
Който тръгне от тук
е завинаги.
Няма път наобратно.
Ни следи в океана.
Само спомен за мен,
като счупена мидичка,
който драска сърцето.
И задава въпроси.
Няма отговор.
Само глухо мълчание.
И понякога вятърът
призрачно носи
дъх на сол и сълзи.
Но мене ме няма.
Не помагат компасите.
Нито старите карти.
Аз изчезвам напълно.
Древна магия...
Няма дири в морето.
Няма път наобратно.
Аз съм островът, който
няма как да откриеш.

Прочетете повече на: http://caribiana.blogspot.com/2013/01/blog-post_31.html#ixzz2LzGndiye