"По време на втория ми месец в колежа, професорът ни реши да ни направи кратък тест. Аз бях съвестен ученик и отговорих бързо на въпросите, докато не прочетох последния:
„Как е малкото име на жената, която чисти училището?”

Чистачката? Със сигурност това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти. Беше висока, около 50 годишна, но как бих могъл да знам името й?

Предадох си листа, без да отговарям на последния въпрос. Точно преди часът да свърши, един ученик попита дали последният въпрос ще окаже влияние на оценката ни от теста.
„Със сигурност,” отговори професорът. 
„Във вашата кариера ще срещате много хора. Всички те са важни. Те заслужават вашето внимание и грижа, дори всичко, което можете да направите е да им се усмихнете и да кажете „Здравей”.

Никога не забравих този урок.
Ние всички сме равни в очите на Господ. Всеки човек е специален и важен, независимо от вероизповеданието му, от работа му или националността му. А и освен това помнете хората, които срещате по пътя си нагоре, защото ще ги срещнете пак по пътя надолу."

Животът изисква от нас да даваме най-доброто от себе си.

Винаги трябва да вярваш в по-доброто, в светлината и в любовта!
Колкото повече вярваш, толкова повече привличаш точно това.

Утре винаги е по-красиво.
Утре винаги е по-топло.
Утре винаги е по-сърцато.

Утре винаги те очаква по-добро!

"Всичко, което си струва в този живот, идва след като прекрачим извън зоната си на комфорт: смелостта да рискуваш всичко, да следваш мечтите си независимо от цената, да обичаш въпреки болката, да се надяваш въпреки съмненията и да живееш смело въпреки страха."

Света има нужда от повече романтика. Романтиката внася цвят и топлина, чувство и усмивка. И за двете страни. Но това го разбираш едва когато започне да ти липсва или когато е твърде късно. Когато вече романтиката не е това, което трябва да бъде.

Изхабяването на отношенията идва когато твърде дълго си искал нещо и не си го получавал.

Да говориш? Не, не винаги трябва да говориш. Не винаги говора е начина. 

Усещане. Най-важното е то. Сърцето изпраща сигнали непрекъснато. Ако те не могат да бъдат уловени от хората отсреща, то тези хора не са нашите. Не работим на една честота с тях. Случва се. Понякога често, понякога не толкова.

Романтиката трябва да бъде споделена, мечтана и усетена.

Любовта започва от любовта към себе си.

Когато душата те боли...

 

Хората не осъзнават как някои думи изречени в особен момент могат да нанесат сериозна щета на човешката душа.

Да, правилно четете. Въпреки, че често казваме, че думите не са важни, а делата, то аз лично държа много и на думите. Истина е, че днес преобладават думи, не дела, но все още има надежда и нали знаете, че човека е единственото същество с неизчерпаема вяра. И аз така, вярвам си наивно и глупаво на моменти. Наивна или не, все още продължавам да мисля, че всички са като мен. Щом кажат нещо то е закон. Старая се да премисля добре какво говоря и на кого го казвам, за да не си патя от собствените си принципи. Това, че обмислям не означава, че не съм себе си. Не, повече никога не бих напуснала себе си

Всеки е причинявал болка и разочарование с изречени думи. 

Има ли значение дали човека, който ги изрича вярва в тях или нещо друго вътрешно го е накарало да ги произнесе? Ами и да има, и да няма, те са изречени. И те попадат там някъде във вселената и в човешката душа. И те обиждат, и те болят, и те сълзят.
Човешката душа е деликатна, нежна и от коприна. Колкото по-внимателно се отнасяш с нея, толкова по-красива ще бъде тя и толкова повече щастие ще излъчва.

Хубаво е повече да мислим за емоциите на хората, на които държим, защото това би им показало, че са важни за нас. Дали е трудно? Не мисля...