"Най-крехкото нещо на света - това е любовта на жената. Една погрешна стъпка, дума, поглед, и нищо няма да бъде възможно да се възстанови." Ерих Мария Ремарк

Защо се разочароваме от хората около нас?
Защото си мислим, че всеки е готов да направи това, което ние сме готови да направим.
Наивно. Така сме устроени.

Защо трябваше да си повярваме толкова, че това е последната след като не е?

Безумно гнусните дни, в които душата ти крещи, а ти трябва да се правиш, че всичко е супер.
Олеква когато споделиш прибирайки се вкъщи. Но там е празно.
Уж в момента трябва да се чувстваш облекчен... Но пак те свива душата.
Не я ли изтъргах от стените вече?

Някъде нещо... просто не достига

Някой ден ще разбереш, че всяко нещо си има причина и понякога причината не е там, където ти се е искало.
А Той... се появява, за да ти покаже, че всички преди него са били просто Те...
Срещаш го, вкусваш го и го оставяш да отмине. Никой не изживява напълно и до край любовта си със сродната душа.

Остава спомена за една буря, която държеше топла душата ти и разперени крилете. А след бурята незатворените прозорците нямат значение, защото докато песента на дъжда бавно отшумява ти слушаш песента на щурците, която вече всеки слуша сам... там в своя си "по-спокоен" свят, с който е свикнал. Някъде просто нещо не достига.

Уморих се да утвърждавам това, което силно искам да опровергая. Единственото, което мога да продължа е да го обичам. И то не ме уморява.

Добрите приятели са за това.
Да ти кажат истината в очите.
"Ти си трудна за обичане."