Някой ден ще разбереш, че всяко нещо си има причина и понякога причината не е там, където ти се е искало.
А Той... се появява, за да ти покаже, че всички преди него са били просто Те...
Срещаш го, вкусваш го и го оставяш да отмине. Никой не изживява напълно и до край любовта си със сродната душа.
Остава спомена за една буря, която държеше топла душата ти и разперени крилете. А след бурята незатворените прозорците нямат значение, защото докато песента на дъжда бавно отшумява ти слушаш песента на щурците, която вече всеки слуша сам... там в своя си "по-спокоен" свят, с който е свикнал. Някъде просто нещо не достига.
Уморих се да утвърждавам това, което силно искам да опровергая. Единственото, което мога да продължа е да го обичам. И то не ме уморява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар