"Страстта може да се подхранва от тайната, но на любовта е нужна истината, за да оцелее."

"Мъдростта не е нищо друго, освен болка, която е била излекувана."

Не можеш да "изхвърлиш" някой от живота си след като си го допуснал в душата си.
Тя е храм и в нея оставаш завинаги.
Понякога думите може да болят.
Понякога действията може да разочароват.
... но ритъмът на сърцето е различен с него.
Нищо друго не ти остава освен да обичаш. Чисто. Без очаквания. Без защо, как, кога.

Не допускай да заместиш любовта с болка. Никой не влиза в живота ти, за да те нарани.
Обичам да обичам. Него, така и себе си.
Не са нужни думи. Не е нужно нищо.
Просто обичаш, защото го има.
Докато сълзи текат любовта е жива.

Така не се обича втори път.
Искам да го запазя. Чисто, силно и шарено.
Парещо, треперещо, сигурно.

Ако искаш да задържиш някой в живота си никога не си позволявай безразличие.
А казват, че душата не е осезаема. Мен защо ме боли тогава?!

"Всяко падане е урок, от който се нуждаем, за да се учим, като същевременно ни позволява да променим гледната си точка."

Из "Книга за възможностите" Алберт Либерман

някога той й четеше влюбени слова вечер преди заспиване, за да са красиви сънищата им...

Няма те

Завивам се сама в студената постеля.
Тази нощ там няма какво да намеря.
Няма я твоята прегръдка гореща,
само завивката студена усещам.
Няма го твоето нежно дихание,
няма го онова приятно твое ухание.
Няма го красивото твое лице,
няма го пулса на твоето диво сърце.
Няма ги очите ти - онзи бляскав разкош,
няма я целувката, казваща лека нощ.
Може би някоя друга получи това?
И вместо аз, тя заспива до тебе сега?
А може би и ти като мене си сам?
Какво ли да сторя, просто не знам.
Тежко е. Сълзите горещи преглъщам.
Ела в съня ми, поне там да те прегръщам.

Н. Николова