Кое е първото нещо, което правиш сутрин, след като станеш?
- Отивам в банята – отговорих аз.
- Има ли огледало там? – попита той.
- Разбира се.
- Добре. Значи всяка сутрин, преди още да си измиеш зъбите, искам от теб да се погледнеш в огледалото и да се усмихнеш.
- Господине – възразих. – Аз съм студент. Често си лягам много късно и когато стана сутрин, не съм в най – добрата си форма. Понякога ми е трудно да се погледна в огледалото, камо ли да се усмихна!
Той се засмя, погледна ме в очите и каза:
- Ако не можеш да докараш естествена усмивка, опри показалците си в ъгълчетата на устата си и ги повдигни нагоре. Ето така. – И ми показа.
Изглеждаше нелепо. Аз се изхилих. Той ми нареди да опитам. Затова опитах.
Още на другата сутрин се измъкнах от леглото и залитайки, тръгнах към банята. Погледнах се в огледалото. „Бррр!” – гледката не бе приятна. Естествената усмивка нямаше шансове. Затова насочих показалци към ъгълчетата на устата си и ги дръпнах нагоре. Видях как някакъв глупав млад студент прави нелепи гримаси в огледалото и не можех да се сдържа да не се ухиля. Сега, когато естествената усмивка се появи, видях студента в огледалото да ми се усмихва. Така че аз се усмихвам още по-широко. Мъжът в огледалото се усмихна още по – широко. След броени секунди вече се смеехме един на друг.
Продължих да правя това всяка сутрин в продължение на две години. Всяка сутрин, без значение как се чувствах при събуждането си, след малко вече се смеех на себе си в огледалото, обикновено с помощта на двата показалеца. Напоследък хората казват, че много се усмихвам. Може би мускулите около устата ми някак да се схванали в това положение.
Той се засмя, погледна ме в очите и каза:
- Ако не можеш да докараш естествена усмивка, опри показалците си в ъгълчетата на устата си и ги повдигни нагоре. Ето така. – И ми показа.
Изглеждаше нелепо. Аз се изхилих. Той ми нареди да опитам. Затова опитах.
Още на другата сутрин се измъкнах от леглото и залитайки, тръгнах към банята. Погледнах се в огледалото. „Бррр!” – гледката не бе приятна. Естествената усмивка нямаше шансове. Затова насочих показалци към ъгълчетата на устата си и ги дръпнах нагоре. Видях как някакъв глупав млад студент прави нелепи гримаси в огледалото и не можех да се сдържа да не се ухиля. Сега, когато естествената усмивка се появи, видях студента в огледалото да ми се усмихва. Така че аз се усмихвам още по-широко. Мъжът в огледалото се усмихна още по – широко. След броени секунди вече се смеехме един на друг.
Продължих да правя това всяка сутрин в продължение на две години. Всяка сутрин, без значение как се чувствах при събуждането си, след малко вече се смеех на себе си в огледалото, обикновено с помощта на двата показалеца. Напоследък хората казват, че много се усмихвам. Може би мускулите около устата ми някак да се схванали в това положение.
Номера с двата пръста можем да опитаме по всяко време на деня. Особено полезен е, когато се чувстваме болни, раздразнени или направо депресирано. Доказано е, че смехът освобождава ендорфини в кръвта, което укрепва имунната система и ни кара да се чувстваме щастливи.
"Отвори сърцето си" - Аджан Брам
P.s. Смехът ни помага да видим красивото в хората, а и ги разхубавява.
Аз също правя така, за да имам винаги усмивката на лицето си.
Дори нелепата усмивка е усмивка. Дори трудната усмивка е усмивка.
