Човек минава през всички настроения и емоции. Наричам ги периоди на чувствителност.
Важно е да се изживеят всички. Болезнено е да се потискат.
Живота е радост и тъга. Разбира се всички се стремим към повече радост, но понякога е трудно да я изпитваме. В моментите на тъга не бива да се съдим. Подкрепете ги. Една прегръдка, една мила дума, един мил жест би помогнал повече от съветите, които можем да дадем. Това не означава да спрем да говорим с тях, по-скоро означава да не им се натрапваме, но да чувстват подкрепата в наше лице.
Всички обичат да споделят личния си опит с трудните моменти, но не всеки наш преживян опит би помогнал на човека отсреща. По-добре е и по-безболезнено е да се учим от грешките на другите, но често правим наши. Наученото от тях не се забравя. Така е и с тъгата и не толкова приятните емоции. Няма човек, който да е винаги позитивен, усмихнат и обнадежден. Той би бил нечовек! Това не означава, че той е загубен, депресиран и че не е щастлив. Не означава да се отречем от него само, защото ще ни донесе тъга и на нас. Чувала съм реплики от рода на: Не ми разказвай това, че ми разваляш настроението. Какво си мислите, че следва след това:
-Здравей, приятелю, как си?
-Здравей, прекрасно.
-Всичко наред ли е с теб?
-Ооо, да, разбира се. Винаги е било.
Но дали това е истината? Ще замълча. Ето така бързо и лесно могат да добият повърхностен характер приятелствата.
Понякога дори да помълчим с някой близък е достатъчно.
Една прегръдка, една мила дума, един мил жест…
