11.04.2012 г.

Единайсет минути...

"Въпреки че целта ми е да разбера какво е любовта и въпреки, че страдах заради мъжете, на които отдадох сърцето си, установих, че тези, които докоснаха душата ми, не успяха да пробудят тялото ми, а онези, които докоснаха тялото ми, не успяха да достигнат до душата ми…"

"Много бе рисковано да допусне до себе си този мъж, особено сега, когато усещаше миризмата му - и тя ѝ харесваше, - докосването му - и то ѝ харесваше, - и бе открила, че го очаква - а това вече не ѝ харесваше..."

"Чувствала съм се наранена, когато губех мъжете, в които се влюбвах. Сега съм убедена, че никой не губи никого, тъй като никой не притежава никого. Ето в какво се състои истинската свобода: да имаш най-важното нещо на света, без да го притежаваш."

"Най-важните срещи са били уговорени от душите преди телата да са се видели."

"Любовта не е в другия, тя е в нас самите; ние я събуждаме. Но за да я събудим, се нуждаем от другия. Вселената придобива смисъл само когато намерим някого, с когото да споделим нашите емоции."  

"Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш - кое от двете е по-малко разрушително? Не знам."

"Единайсет минути" - Паулу Коелю