Постоянно
имаме очаквания. Очакваме прекрасен живот, щастие, хубавини.
Но често само стоим и очакваме. Рядко предприемаме нещо, за
да ни се случат именно тези очаквани неща. Никога не е било това да ти се
случват нещата ей така от самосебе си. Никога и няма да го бъде това. Трябва да
рискуваш, да мислиш, да действаш. Тогава е възможно, но не е сигурно, че ще
получиш нещата, които очакваш.
Постоянно
имаме очаквания. Очакваме добри хора, случки и отношения.
И тук отново често просто чакаме, а не допринасяме. Има една
приказка: Каквото почукало, това се обадило. Не мислите ли, че доста вярна ще
излезе? Когато обичам съм обичана. Когато правя добро, получавам добро. Когато
дразня съм дразнена. Всичко излиза от нас. И се връща отново в нас.
Едно трябва да се разбере си мисля аз. Никой на никого не е
длъжен в този живот. Всеки трябва да бъде свободен и да се грижи за свободата
на другия. Колкото по-рано човек стигне до този извод, толкова по-приятен ще
направи живота си. Да, трудно е да не искаш от хората около теб, но пък не е
трудно да им даваш. Опитай. Промяната ще дойде. Има начини да направим живота
си взаимно по-приятен. Мисли за себе си, но и мисли за другите. Не сме сами. И
добре, че е така, че щеше да е изключително скучно, дори не искам да се
замислям колко…
