Цял ден слушам
песни на Лили Иванова и мисля, че се повредих.
Не е това, което
си мислите. Обичам музиката и текстовете на тази жена. Харесвам и нея. Но пее
за едни такива емоции, едни такива приятни и вълшебни, едни такива прашни и
забравени. Емоции, които днес всеки се страхува да изпитва и да показва. Жалко,
нали? Да, много жалко. А всеки се нуждае точно от тези „неща”.
Да потънеш в
нежност, да лекуваш рани с любов, да виждаш далечни брегове, да си позволиш да
полетиш.
Е добре де, риск има, но... На
скоро попаднах на една реплика във филм. Тя гласеше: "Някои любовни истории не са епоси, а просто кратки
разкази. Но това не ги прави по-малко заредени с любов." Какво ви говори?
Добре, че остават
стойностните хубави песни и вълшебните романтични филми, за да ни напомнят, че
любовта някога я е имало в чист вид. Във вид не искаща нищо, отдаваща всичко, през
глава, през сърце, без мисъл, без страх.
