Разговори между разминаващи се хора. Едни разказват как са
се затворили в себе си, други се радваха на ново съвместно съжителство, трети
се оплакваха от неоправдани очаквания, четвърти споделяха нови любовни трепети.
Някой да ни е казал, че е лесен живота, когато сме се
раждали? Не. И въпреки всичко си заслужава всяка една емоция. Преживяна и
предстояща. Да, взаимоoтношенията между хората днес не са това, което искаме и
очакваме, но ги има. Мъжете не са това, което искаме, но ги има. Жените също.
Няма романтиката, която искаме, но и нея я има дори и в минимални дози.
Приятелите не са това, което бяха, но също ги има. Имаме много поводи за
радост, че сме на този свят и че живеем в това време.
Всички се сблъскваме с трудности, но имаме и радости нали?
Всички усещаме болка, но и щастие нали? Всички търпим върху себе си злоба,
завист и глупост, но търпим и любов, нежност, доброта.
Винаги съм била на мнение, че получаваш от хората това,
което им даваш.
И винаги помня думите на баща ми: Хубави неща се случват на
хубави хора, стига да имат търпение. Вярвам в това! Хайде помагайте ми да
поддържам тази вяра.
