Напоследък мисля доста върху това как в един момент имаме едни желания и емоции и как в следващия момент те изчезват.
Възможно ли е да изчезнат изведнъж?
Дали изобщо ги е имало или се заблуждаваме?
Винаги съм се страхувала (ако мога да го нарека точно страх) именно от това изчезване и от невъзможността ми да си го обясня адекватно. Критикувам хората, които винаги и във всичко търсят логика, но понякога и аз се хващам приличаща на тях. Страхувала съм се и от самозаблуждението, страшно ми изглежда.
