"Един човек все се оплаквал. Постоянно се жалвал:
- Защо, Господи, си ми дал най-трудната съдба? Защо си ме натоварил с най-тежкия кръст? Виж другите как безгрижно си живеят, все едно нямат тежест на гърба си, а аз изнемогвам под моята...
Чул го Бог, взел го със Себе Си и го завел в едно хранилище.
- Човече, ето тук са кръстовете на всички хора. Мери, претегляй, избирай - вземи си този, който ти си харесаш. И човекът започнал да рови, да прехвърля, слагал на гръб, преценявал на ръка... Отделял настрана, връщал се и пак избирал.
Накрая взел един:
- Ето този си избрах, Господи. Той е най-лек. Има такива тежки и смазващи, а този е като перце.
Бог се усмихнал и казал:
- Ех, човече, човече... Знаеш ли какво направи? Ти избра пак твоя си собствен кръст..."
