"Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с
пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора
всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той
забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да
контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден.
Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива
пирони.
Най-сетне дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби търпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони.
Бащата го
завел при вратата:
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата. Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава.
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата. Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава.
Раната, направена от думи,
причинява такава болка, както и физическата."
Снимка: http://sphotos-a.xx.fbcdn.net/hphotos-prn1/155894_160405527335524_995713_n.jpg