Някой ще каже - това не е любов, но е. Всичко, което чувства човек е любов и среща със себе си...
Понякога срещите се изхабяват и остава горчило чувство и безверие, но света не е само лош, нито само хубав.
Често твърдя, че всичко е шарено и затова е хубаво. И е хубаво дори да чувстваш болка, особено когато преди нея си изпитвал любов. Колкото и неподходяща да е била тя... И колкото и да не си бил на тази вълна... И колкото и да не си искал да чувстваш това...
Човека е единственото същество с неизчерпаема вяра, дори и в нищо-то...
Вяра в парченце, вяра в имането, вяра в цялостта.
