"Хубав си, но си празен..." - Помисли си тя, когато за първи път погледна в точно тези големи и светли мъжки очи, спомняйки си за думите на "Малкият принц" от Екзюпери...
Погледите им се заковаха един в друг за няколко секунди и тя отвърна поглед.
Беше видяла в тези жадни очи много страст, но от тях прозираше празното му сърце.
Той беше забравил как да обича,беше забравил какво е да бъдеш обичан.
За всичките жени, които беше целувал, всички тела, които беше докосвал, всички сърца, които беше разбил в няколко секунди й разказаха очите му.
И тя извърна поглед, не искаше да знае.
Тогава, когато за първи път я срещна тя беше красива. Елегантната черна рокля,
която така прилягаше на изваяното женско тяло, не беше от онези, които го разкриват, напротив. Беше загадъчно описваща.
Студеното й лице и стойка бяха респектиращи. Не говореше.
Беше изморена от думи и това личеше.
Казват, че в очите на човек можеш да видиш душата му... Стига само да погледнеш в тях...
Думите могат да бъдат винаги лъжовни, но очите никога.
И тя си тръгна. Всичко, което искаше да знае, вече знаеше.
Имаше нужда да се излекува сърцето й, нямаше възможност тя да лекува друго..."
Автор: Виктория Янева
