Когато се превърнеш в самота,започваш да мечтаеш споделеност.
Отваряш тайните врати към същността
на най-човешката от всичките потребности.
Но падаш във измамните ръце
на дълго недолюбвани илюзии.
Подреждаш себе си- парченце по парче
и търсиш друг да ти довърши пъзела.
Тогава истината с яростен замах,
душата ти отново разпилява.
Илюзиите чезнат с нервен смях
и само купчина листа след тях остава.
А там, затрупан, смисълът шепти:
Човекът за човек е огледало,
но отражението в нечии очи
е само ключ- към теб самия и към цялото!
Катерина Кайтазова
Няма коментари:
Публикуване на коментар