завивам се със слънчеви лъчи.
и летя с криле на любовта.
С усмивка будя се в света безкраен,
не питам де е неговия край.
Небето ми е граница на дните,
а слънце ляга нощем тихо,
топло и до мен.
Луната приятелка добра е,
шепне тайно милите слова.
Щастливо е когато дъжд погали
кожата ми бяла.
Подскачам под дъжда,
държейки връзка блянове в ръка.
Да бъда аз усмивка мокра
с тръпнеща душа.
Да бъда вяра и надежда
за човешката душа.
И нека винаги да имам аз крила
и пъстри блясъци в очите.
А дните ми с любов да са пропити.
Да вярвам аз в сърцето
и магия да носи ми небето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар