Когато тръпката изчезне и остане горчивина...

Идва момент, в който онази тръпка изчезва. Доста време чакаш това да се случи.

Накрая просто се уморяваш да чакаш. В същото време отваряш очите си и осъзнаваш, че има хора заради, които си заслужава да продължиш живота си. Като започнеш от себе си.

Урока, който остава за цял живот е този, че да се връщаш постоянно в миналото не би ти донесло нищо повече от болка и разочарование, нищо ново.

Не можеш да приемаш съвети, не чуваш какво се говори, просто чувстваш, болка.

А щеше да е хубаво да чуеш. Понякога е по-добре да се огледаш и да видиш, отколкото да си сляп и да почувстваш. Не всичко трябва да бъде чувствано, не всичко.

"Минути на любов" ще има. Такива, които ще те държат в ръцете си, ще споделят мислите ти, ще те гледат с искра в очите.

В този момент най-важното е да стъпиш здраво на земята. Да осъзнаеш колко си важен за себе си и за хората около теб, да изправиш брадичка, да изгониш кристалчетата от очите и да погледнеш към слънцето. То винаги е там. И да приемеш, че светът се променя. Ти също. За добро или лошо. Пожелавам си да е повече за добро.