В края на живота си, почти измършавял и пречупен от съдбата, която е отнела близките му, живял един беден, но в същото време богат старец. Богат, но не материално, а напротив чисто душевно. Старец, за когото единственото спасение била разходката сред дърветата с многото птици, които пеят чудната си мелодия, пълнеща с радост и живот очите на този човек. Една пролетна картина, която го водела винаги по малките пътечки до нея. До застиналите голи клони и зелената поляна с много пейки, на които той обичаше да лежи и да слуша природата с безкрайните й звуци. Когато се прибираше, се чувстваше празен и тъжен, сам и самотен, но винаги се радваше,че е доживял, за да види красотата на онзи за него вълшебен парк. Щастлив, че ще види отново слънцето и ще погледне към небето, където може би го чакат неговите близки. Един безсмъртен старец, в който се съхранила цялата красота на света и всичко, което е видял през годините. На него не му било нужно много, защото дори и самичък, всичко около него му беше като едничък другар, с когото споделя чувствата си. Природата го слушаше и му се възхищаваше така, както той слушаше всички мелодии на които сам ставаше свидетел. Това е историята на един беден, но всъщност богат старец, който живее за всеки миг, за всяка песен и за онази глътка въздух, която изпълва тялото ти със свобода... И ако това не е изкуство, изкуството да бъдеш човек!
Ц . Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар