Когато си помислиш, че си видял достатъчно и знаеш какво точно не трябва да правиш занапред на пътя ти застава някой, който ти показва точно обратното.
Никога нищо не си видял и никога не знаеш кое е достатъчно и какво трябва и не трябва да правиш. Живот. Цветен, разнообразен, шантав, скучен, динамичен и мъдър.
Най-трудно се приема това, което е. Не можем да се научим, колкото и да желаем. Изтъкани сме от желания, очаквания и амбиции. И точно те ни изстрелват на върха или ни удрят в земята със страшна сила. Ще падаш, ще ставаш, ще вярваш, ще се съмняваш, ще се нараняваш, ще се благославяш. Нека някой ме убеди в обратното. Искам да повярвам, че е възможно, но в мен все повече напира реализмът от мечти.
Може би трябва да се научим да бъдем тук и сега, а не там и където желае.
Може би трябва да се научим да имаме, когато нямаме.
Може би трябва да се научим да не искаме или да искаме реални неща, нещото, което е, а не нещото, което е било или ще бъде.
Някой да ме научи или да ме направи безчувствена завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар