Dreamland

"Красива си." - прошепна той.
"Спри." - не можах да издържа повече. Чувствах се като лъжец.
"Да спра какво?" - попита той.
"Да казваш, че съм красива."
"Защо? Това е истината."
"Не, не е. Не ме виждаш в края на деня, не ме виждаш точно след като изляза от банята. Не ме виждаш как пробвам всяка една дреха, не виждаш колко отвратително изглеждам през почти целия ден. Не виждаш това, което аз виждам, когато погледна в огледалото, така че не смей да ме наричаш красива. Защото не съм."
"Не разбираш, нали? Мислиш си, че знаеш как изглеждаш, но си нямаш и представа. Права си, не те виждам по начина, по който ти се виждаш, но също така ти не се виждаш по начина, по който аз те виждам. Не виждаш как се смееш или разказваш история, не виждаш как очите ти светят, когато говориш за книгите, които обичаш. Не се виждаш как заспиваш в ръцете ми или начина, по който изглеждаш точно след като се събудиш. Но аз виждам и затова имам всяко едно право да те наричам красива."