Имаше един цитат, че само един е успял да живее от началото до края и това е Страхът.
Колко пъти сте признавали, че ви е страх?
Колко пъти сте се борили със страха?
Замисляйки се можем до стигнем до извода, че ежедневно чувстваме страх. От всичко. Днес е един страх, утре е друг. Но го има. Често сме много наивни и обичаме да обясняваме наличието на страх с какво ли не. Изобретателни сме в измислянето на логични обяснения, с които единствените, които заблуждаваме и убеждаваме в липсата на страх е самите нас.
Срещате ли нещастни, недоволни, разочаровани и тъжни хора?
Срещате ли такива, които не обичат себе си?
Срещате ли такива, които говорят некрасиви неща за света и всичко в него?
Срещате ли такива, които са обвързани, но очите им винаги гледат встрани (за нещо по-добро или нещо различно)?
Срещате ли такива, които се страхуват да се обвържат (тези, които казват, че да си необвързан и щастлив е най-хубавото чувство)?
Срещате ли семейства, които нямат понятие какво означава дом, споделеност и заедност?
Много са, нали? Боли ме, когато се замисля.
И всичко това е от страх. Страх от всичко.
Проблем е когато не можем да ги признаем пред себе си, но го оставим в онова скрито място дълбоко в нас, мястото, където пазим "неща" само за себе си и сме неспособни да дадем на света. Потискаме, бягаме, отричаме. Но той, страхът, е там и дебне. Дебне удобен момент да се появи с нова маска, за да ни натрие нослето, както само той може.
А ние да продължим да бягаме, а?
Страховете ги има, за да ни помагат да разбираме и опознаваме по-добре себе си. Далеч съм от мисълта, че борейки се с тях ще изчезнат. Един изчезва, друг го замества. По-скоро ми се иска да работя върху това Страхът да не блокира действията и развитието ми. А да ме мотивира. Макар, че появата на страх е сигнал за опасност. Обаче за кого? Страхувайки се да бъдем по-уверени. Интересно... Животът със своите лудости се опитва да влуди всяко човешко същество. Факт. Опасност, но като всяка такава, трябва да преодолеем. Начини винаги има или се намират, ако добре потърсиш.
Страхът е стъпка в развитието ни, навън и навътре. Или по-скоро самата упоритост за преодоляване на страха е тази стъпка. Не можем да стоим и да чакаме просто да отмине. Страхът не отминава с времето или с бездействието. Напротив. Промяната е тази, която лекува. Помага, развива, открива, планува, обогатява, дарява.
Както се казва, за да се освободиш от някой страх, първо трябва да му се отдадеш.
Страхът ни учи на предпазливост, сила, умение за справяне, желание за живот, развитие.
Важно е да разберем, че страхът е там, където има опасност, но и възможност за израстване.
Звучи лесно, но не е. Но пък си тук, за да опитваш, ако искаш да живееш.
Благодарна съм, че се чувствам осъзната и знам какво не искам да ми се случва.
Грешки от страх, загуба от страх, разочарование от страх за действие, дни без любов от страх, дни без блясък в очите от страх, живеене на нечий друг живот от страх.
Това не искам. Какво искам още ми е трудно да формулирам. Може би, защото има една приказка: "Внимавай какво си пожелаваш."
Но си пожелавам така широко отворени да останат очите ми. Да се страхувам от грешки, но не и от действие и движение. Страхувайки се от грешки ще бъда по-внимателна към себе си и към другите.
Там, където е най-големия ни страх се крие и най-голямата възможност за растеж.
Някак след всичко до тук безрезервно вярвам в това.
Няма да спра да гледам любовни филми.
Няма да спра да обичам любовни песни.
Няма да спра да мечтая за него.
Няма да спра да се спъвам и да греша.
Няма да спра да се страхувам.
Няма да спра искам най-доброто от себе си и за себе си.
Няма да спра да обичам, защото обичам да обичам.
Няма да спра да търся любов и да се подготвям за последната.
Няма да спра да вярвам, че във Вселената са разпилени парченца от моята душа, които под някаква форма ще се върнат при мен.
Просто е. Колелото не спира да се върти. И след всяка зима идва пролет.
И да, промяната е единственото сигурно нещо. Празнотата е добър учител.
Днес не съм същата от вчера, а утре няма да има и спомен от тази, която съм била днес.
Спомените са за това - да ти показват какво не искаш.
