"С течение на времето, ще научиш тънката разлика между това, да крепиш една ръка и да заробиш една душа и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш на някого и че партньорство, не значи сигурност. 

Ще започнеш да научаваш, че целувките не са договор, нито подаръците са обещания...
Ще научиш, че колкото по-сурово съдиш другите, толкова по-сурово ще те съдят и накрая ще те осъдят...

Ще научиш, че няма значение на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът няма да спре, за да ти даде възможност да се възстановиш...

Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа собствената си градина и украсява душата си, вместо да чака някой друг да му подари цветя...
Ще започнеш да приемаш провалите си с високо вдигната глава и гледайки напред, 

ще се научиш да строиш „днес” всичките си пътища, защото „утре” може да бъде твърде несигурно и бъдещето има навика да пропада в бездна…"

Хорхе Луис Борхес

 

Снимка: http://sphotos-a.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/547595_214191812015345_2012266720_n.jpg

"Да имаш кураж не значи да не се страхуваш - 

това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш."

Снимка: http://sphotos-e.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/381225_283995995034926_774777323_n.jpg

 

"Напоследък много хора се отказаха да живеят. 

Не се отегчават, не плачат, просто стоят в очакване да мине времето. 

Те не приеха предизвикателството на живота и животът повече не им отправя предизвикателства. 

Ти рискуваш да станеш като тях, съпротивлявай се, посрещни смело това, 

което ти поднася животът, не се отказвай."

Паулу Коелю -"Петата планина"

Снимка: http://sphotos-g.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/229365_288217914612734_296058325_n.jpg 

"Искам да бъдеш отнесена от чувства. 
Искам да се издигнеш над всичко.
Искам да викаш от екстаз и да танцуваш като дервиш.
Да бъдеш не на себе си от щастие.
Любовта е страст... Mания. Нещо, без което не можеш да живееш. Защото истината, мила моя e, че няма смисъл да живееш без любов. Да извървиш целия път и да не се влюбиш истински... Все едно - изобщо не си живяла. Но трябва да се опиташ. Защото ако не си опитал - значи не си живял." 

от филма "Да срещнеш Джо Блек"

Снимка: http://sphotos-c.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/263863_10150675691805157_6209507_n.jpg 

"Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.

Най-сетне дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби търпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. 

Бащата го завел при вратата:
- Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата. Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с някого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. 

Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата."

Снимка: http://sphotos-a.xx.fbcdn.net/hphotos-prn1/155894_160405527335524_995713_n.jpg

"Един човек все се оплаквал. Постоянно се жалвал:
- Защо, Господи, си ми дал най-трудната съдба? Защо си ме натоварил с най-тежкия кръст? Виж другите как безгрижно си живеят, все едно нямат тежест на гърба си, а аз изнемогвам под моята...
Чул го Бог, взел го със Себе Си и го завел в едно хранилище.
- Човече, ето тук са кръстовете на всички хора. Мери, претегляй, избирай  - вземи си този, който ти си харесаш. И човекът започнал да рови, да прехвърля, слагал на гръб, преценявал на ръка... Отделял настрана, връщал се и пак избирал.
Накрая взел един:
- Ето този си избрах, Господи. Той е най-лек. Има такива тежки и смазващи, а този е като перце.
Бог се усмихнал и казал:
- Ех, човече, човече... Знаеш ли какво направи? Ти избра пак твоя си собствен кръст..."

Замисляли ли сте колко топлина има в нечия ръка?
А търсили ли сте точно тези ръце?

Ръцете, също като очите, казват много, което не може и не бива да бъде изречено.
Някои думи не се изричат, а се усещат.
Някои ръце не се търсят, те намират.

Снимка: http://sphotos-h.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/375685_507283822622507_1339088499_n.jpg