"Попитали веднъж една добра и мъдра старица:

- Бабче, ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас.Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това?

- Имам, милички! - отвърнала бабата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - на водата. Ако аз правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове. А сега то е рай благоуханен.

Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме. Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним. А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим..."

„Ако отвориш сърцето си – ще дойде любов. 

Ако пуснеш миналото – болката ще си отиде. 

Ако преодолееш страховете си – животът ще ти направи подарък. 

Ако обикнеш себе си – ще обикнеш всички. 

Ако кажеш „благодаря“ на сърцето си – радост ще имаш. 

Ако благословиш това, което те заобикаля – ще усетиш неповторима лекота в душата. 

Ако простиш на онова, което ти е донесло болка – ще изпиташ вътрешен мир. 

Ако не си припрян в делата си – вече си успял. 

Ако си готов да откриеш „звезда“ – вече си я намерил. 

Ако си познал себе си – познал си цяла Вселена. 

Ако си приел себе си – приел си Живота в неговата цялост. 

Ако си се доверил на живота – ти си в мъдри, любящи ръце. 

Ако знаеш, че животът е този, който те води – ти си вече победител. 

Ако уважаваш себе си – ще бъдеш във връзка със съвършенството в теб. 

Ако вярваш в себе си – животът ще те подкрепи. 

Ключът е в теб самия. И ти носиш пълна отговорност пред себе си и живота. 

Ти си причината и следствието. И изборът винаги е бил до теб.“

Тибетска мъдрост

Източник: http://myvelikoturnovo.com/2013/12/31/misul_na_denq-216/

Несигурност, недоверие, страх...

Напоследък често мисля за несигурността и страховете.
И май е време да го излея от себе си и да чуя други гледни точки.

Несигурността е чувство, което може да промие цялото ти съзнание и да промени начина ти на мислене. Не към по-добро, за съжаление.
Несигурността в хората, с които споделяш живота си е несигурност в самия себе си. А това е проблем. Малко хора осъзнават, че неуспехите и разочарованията идват точно от несигурност в себе си. И не става дума за его, наранено его, не. Става дума за много повече. Става дума за вярата в "Аз".

Несигурността произвежда страхове, съмнения и унилост. Насочва мислите към проекция на бъдещи несигурни ситуации. А знаете за подсъзнанието нали? И ето, че всичко започва да върви на долу...
А замисляли ли сте се върху това, което обичам да казвам, че нещата ще се случат така, както е най-добре да се случат. Ето тук се замислям... Съмнения, недоверие, несигурност... И защо?
За да си самопроизвеждаме негативни усещания. Неповторими сме с това си умение - да се чувстваме зле.

Променила съм се. Много съм се променила. Някои казват, че съм пораснала, аз мисля, че съм преживяла. Всъщност... Каквото и да се каже ще бъде вярно. Промените са постоянни. Динамика е нужно да има.
И знаете... Щастието е личен избор. Същото мога да кажа за несигурността и недоверието.

В миналото:
Това, че някой е предал доверието ни не означава, че отново ще се случи.
Това, че някой е причинил болка не означава, че отново ще се случи.
Това, че някой е предизвикал сълзи не означава, че всеки влиза в живота ти с тази мисия.

Не. Хората идват, отиват си, носят, дават, взимат, споделят, има ги, няма ги. Емоции. Нужни са. Всичко е нужно.
Има хора, които искат усмивка. Щастие. Спокойствие. Простичко е.

Предколедно си го пожелавам. Пожелавам си онзи баланс, който ще ми даде и по-малко ще взима. Пожелавам си да бъда това, което съм + щипка "по-добро". 

"Никога не усложнявайте нещо, което е просто. 

Това е една от най-големите житейски мъдрости. 

Много трудно приложима - особено за интелектуалци и романтици." 

Ерих Мария Ремарк

"- Защо те нямаше толкова дълго време? - попитал Питър Пан. 

- Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато

имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам. - отвърнала Тинкърбел. 

- Защо? Просто защото.. сега е твой ред да ти липсвам." 

Сър Джеймс Матю Бари

Има сутрини, в които се чувстваш щастлив.
Не защото си избрал това, преди да затвориш очи отнасяйки в красивия сън, а просто, защото ти е хубаво.
Есента ми носи любов. Зимата топлина. Трептящи копнежи.

Има вечери, в които се чувстваш вдъхновен.
Не защото просто твориш, а защото осъзнаваш, че си творецът на собствения си живот.
Нощта ми носи очакване. Блясък в очите. Реещи се мисли.

Има съботи, в които се чувстваш спокоен.
Не защото се отдаваш на нищоправене, а просто защото осъзнаваш, че това, което почувстваш никой не може да ти отнеме.

Има хора, в които откриваш себе си.
Не защото са прекрасни, а защото ти позволяват да откриваш тях, теб и обич.
Защото ти носят желание за повече будност, повече реалност в съня, усмивка, мечта.

Когато предпочиташ деня пред нощта погледа е друг. Усещането е друго. Страховете са други.
А тях винаги ще ги има. И трябва, за да не спираш да преоткриваш тайните скрити в душата си.
Душата говори, чуй я: "мога", "искам", "нужно е", "копнея", "мечтая".
Безкрайни объркани мисли. Вълнуващи трепети. Желания. "Искам да бъда".

Има дни, в които се чувстваш някак завършен. Причина няма или има? Не една.
Обичам да обичам. Коледа ми носи нежност. Наближава. :)

Подаръка и дълбоко послание...

Днес за пореден път спорих по темата за подаръците. Всичко тръгна от това, че имам най-милите и трогателни приятели на света, които не бих заменила за нищо на света, защото съм ги избирала внимателно по душа и с душа. Повечето от най-близките ми хора знаят под каква форма получавам подаръците си от семейството ми, т. нар. финансова инвестиция в полезни трайни позитивни емоции. И всичко започва от това, че моя мил и обичан баща е човека, който "не го бива" да прави подаръци. Я няма да улучи размера, я аромата ще е странен и т.н. Това разбира се не означава, че не се интересува от нас. Не, той просто е разсеян, което го прави толкова очарователен. :) Няма да пропусна да отбележа, че това е човека, който не пропуска личен празник и цветенце за 8 март, въпреки, че най-малката му дъщеря (аз) не обича цветята. Това не е важно. Важно е да почувстваш вниманието му и обичта, с която ти дарява. 

Стига лирични отклонения (обичам да говоря за тате, защото е прекрасен!) и да се върна на идеята за написаното, за емоциите и споровете. Знаете ли какво е специалното на подаръка?

Специалното е момента, в който човека Х избира нещо да подари. Подарява времето, мислите, емоциите, енергията, вниманието си. Мисли те, вълнуваш го, тук си. Искрения подарък носи същото на този, който го получава. Като прегръдката - даваш точно толкова, колкото получаваш (нали сме хора, обичаме да измерваме и да претегляме - аз колко, ти колко, ние, вие, те).

И не ме разбирайте погрешно, не говоря за Ферари, но ако се стигне до него, цвета е от значение. :)

Винаги са ми били странни хора, които казват: "Аз не обичам подаръците!" М? Как така? Кой не обича внимание, усмивка, радост, блясък в очите, обич? Много жалко, ако някой се отказва от това. Аз например не обичам изненадите, но това идва от багажа от миналото. Ако някой успее да ме изненада само да можете да ме видите каква съм емоция и усмивка! :)

На скоро приех нещо: "Всяко нещо, което застане на пътя ти е там, за да го изживееш, да вземеш от него, да дариш, да научиш." Опитвам да го следвам. Трудно е да се отпуснеш, но не и невъзможно.

 Подаръка е начин на споделяне. Да подариш сутрешното си кафе, шоколада си, прегръдката си, любимата си книга, ценно време, няколко съвета, блясък в очите, първото "Добро утро" или просто шепа усмивки може да подари обич, спомен или история до внуци. :)

Разнежвам се. Идва Коледа. :)