Има сутрини, в които се чувстваш щастлив.
Не защото си избрал това, преди да затвориш очи отнасяйки в красивия сън, а просто, защото ти е хубаво.
Есента ми носи любов. Зимата топлина. Трептящи копнежи.
Има вечери, в които се чувстваш вдъхновен.
Не защото просто твориш, а защото осъзнаваш, че си творецът на собствения си живот.
Нощта ми носи очакване. Блясък в очите. Реещи се мисли.
Има съботи, в които се чувстваш спокоен.
Не защото се отдаваш на нищоправене, а просто защото осъзнаваш, че това, което почувстваш никой не може да ти отнеме.
Има хора, в които откриваш себе си.
Не защото са прекрасни, а защото ти позволяват да откриваш тях, теб и обич.
Защото ти носят желание за повече будност, повече реалност в съня, усмивка, мечта.
Когато предпочиташ деня пред нощта погледа е друг. Усещането е друго. Страховете са други.
А тях винаги ще ги има. И трябва, за да не спираш да преоткриваш тайните скрити в душата си.
Душата говори, чуй я: "мога", "искам", "нужно е", "копнея", "мечтая".
Безкрайни объркани мисли. Вълнуващи трепети. Желания. "Искам да бъда".
Има дни, в които се чувстваш някак завършен. Причина няма или има? Не една.
Обичам да обичам. Коледа ми носи нежност. Наближава. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар