Подаръка и дълбоко послание...

Днес за пореден път спорих по темата за подаръците. Всичко тръгна от това, че имам най-милите и трогателни приятели на света, които не бих заменила за нищо на света, защото съм ги избирала внимателно по душа и с душа. Повечето от най-близките ми хора знаят под каква форма получавам подаръците си от семейството ми, т. нар. финансова инвестиция в полезни трайни позитивни емоции. И всичко започва от това, че моя мил и обичан баща е човека, който "не го бива" да прави подаръци. Я няма да улучи размера, я аромата ще е странен и т.н. Това разбира се не означава, че не се интересува от нас. Не, той просто е разсеян, което го прави толкова очарователен. :) Няма да пропусна да отбележа, че това е човека, който не пропуска личен празник и цветенце за 8 март, въпреки, че най-малката му дъщеря (аз) не обича цветята. Това не е важно. Важно е да почувстваш вниманието му и обичта, с която ти дарява. 

Стига лирични отклонения (обичам да говоря за тате, защото е прекрасен!) и да се върна на идеята за написаното, за емоциите и споровете. Знаете ли какво е специалното на подаръка?

Специалното е момента, в който човека Х избира нещо да подари. Подарява времето, мислите, емоциите, енергията, вниманието си. Мисли те, вълнуваш го, тук си. Искрения подарък носи същото на този, който го получава. Като прегръдката - даваш точно толкова, колкото получаваш (нали сме хора, обичаме да измерваме и да претегляме - аз колко, ти колко, ние, вие, те).

И не ме разбирайте погрешно, не говоря за Ферари, но ако се стигне до него, цвета е от значение. :)

Винаги са ми били странни хора, които казват: "Аз не обичам подаръците!" М? Как така? Кой не обича внимание, усмивка, радост, блясък в очите, обич? Много жалко, ако някой се отказва от това. Аз например не обичам изненадите, но това идва от багажа от миналото. Ако някой успее да ме изненада само да можете да ме видите каква съм емоция и усмивка! :)

На скоро приех нещо: "Всяко нещо, което застане на пътя ти е там, за да го изживееш, да вземеш от него, да дариш, да научиш." Опитвам да го следвам. Трудно е да се отпуснеш, но не и невъзможно.

 Подаръка е начин на споделяне. Да подариш сутрешното си кафе, шоколада си, прегръдката си, любимата си книга, ценно време, няколко съвета, блясък в очите, първото "Добро утро" или просто шепа усмивки може да подари обич, спомен или история до внуци. :)

Разнежвам се. Идва Коледа. :)