Опитайте...

Дали ако всичко беше лесно ние щяхме да бъдем такива, каквито сме сега?

А тази сила, която имаме. Тази борбеност. Дали щяхме да я изградим?

Способността да помагаме, да се радваме на малките неща, да обичаме, да летим..Дали?

Когато се моля за нещо, аз се моля да намеря правилния път, за да го постигна..Не искам нищо да ми падне от горе, искам всичко да заслужа и да постигна.  Удоволствието е истинско и осезаемо.  Дори в моментите, когато губя вярата си се моля за посоката. Правилната посока. И ангела, който ме пази винаги ми помага да тръгна, да стигна там където е най-добре да бъда. Имало е моменти, в които си казвам: "Писна ми, не мога повече!" или "Толкова съм свикнала да ми е трудно, че друго едва ли познавам и ще позная." В тези редки моменти усещам топлина на рамото си и светлина в очите си...И не след дълго моята вяра се ражда отново. Тогава ползвам силата, която усвоявам търсейки лесното по трудния път.  След  всяко изпитание, което живота ми поднася, обръщайки се назад виждам правилния избор, усещам щастието, изгрява усмивката и самодоволството. Да, щастие! Това усещам. 

Опитвайте да намерите своя ангел, който да ви изпраща топлина, когато се нуждаете от нея.

Опитайте се да виждате светлината навсякъде, дори в най-тъмното местенце на душата си.

Опитайте да отворите очите си за правилната посока, да тръгнете по правилния път.

Опитайте да отворите душата си и да бъдете щастливи с така нареченото „нищо”.

Опитайте „нищото” да бъде всичко за Вас.

Помнете, че там където има много светлина, има и много сенки.