5.07.2011 г.

Така далечни, а всъщност толкова близки...

Има хора, които просто са ти близки! Каквото и да направят, каквото и да кажат, където и да отидат не можеш да се откъснеш от тях!
Имам си един, а може би са двама такива. Двама! Колкото и да не правят нищо, за да съм около тях, сърцето ми иска да е близо до тях. Не искам да правят нищо. Те правят много неосъзнато. Нужни са ми. Когато ги погледна, когато ги слушам, когато ги усещам, усещам, че са различни, че са необикновени.
В живота ни постоянно влизат и излизат разни и разнообразни хора. Щастлива съм, че ги имам в живота си. Щастлива ще бъда ако и те усещат същото.Ако и те отворят душите си.
Дали някога ще разбера защо е тази близост? Дали искам да разбера или искам просто тях да ги има, без причини, без условия.
Душите имат привличане. Така обяснявам нуждата си от тези хора. Достатъчно ми е че ги има, че по странен и необикновен начин са влезнали в живота ми. Достатъчно ми е! Не ги пускам да излизат от него, не ги пускам...















Това са техните символи в моите очи, а снимката светлината, която излъчват.

5 коментара:

  1. В живота няма нищо случайно! Една от целите ни в него ,е да намерим и познаем другата си половина.Когато се открием и познаем,ние преминаваме на едно друго ниво на завършеност,без егоизъм,просто чиста любов! В тази връзка,отново ти препоръчвам книга–"Брида" от Паулу Коелю! P.S.:Стига да не си ме изпреварила!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Е с тази не съм те изпреварила :) Чела съм други негови и съм впечатлена. Ще прочета и тази.
    А относно половинката - по приятно ми е да открия другия, цял, не половинка. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Идеята за половинката ще разбереш,когато прочетеш книгата!:)

    ОтговорИзтриване
  4. Добре, като я прочета ще споделя :)

    ОтговорИзтриване