Перфектното сърце

Един ден, млад мъж се бил изправил насред центъра на градския площад и провъзгласявал на висок глас, че той притежава най-красивото сърце в цялата долина. Събрали се много любопитни, огромна тълпа и всички те се възхищавали на сърцето му, защото то било перфектно. Нямало никакви петна, драскотини или недостатъци. Всеки нов човек, който дойдел на площада, привлечен от възгласите на младежа, неизменно се съгласявал, че той наистина има най-красивото сърце, което бил виждал някога. Младият мъж бил много горд и се хвалел със своето сърце все по-високо и по-високо.

Внезапно, неизвестно от къде, начело на тълпата се появил един старец и заявил:

“Защо твоето сърце не е дори близо до красотата на моето?”

Младият човек и цялата тълпа погледнали към сърцето на стареца. То биело силно, но имало множество белези, в някои области имало парченца, които липсвали, а други били поставени на тяхно място, но не съвпадали напълно. Също и ръбовете му били назъбени. Всъщност на някои места дори имало цели вдлъбнатини с липсващи парчета.

Хората се оглеждали един в друг – мислели си как можел да каже, че сърцето му е по-красиво? Младият мъж видял в какво състояние се намира сърцето на стареца и се разсмял на висок глас. “Ти най-вероятно се шегуваш?” – казал му. “Сравнявайки моето сърце с твоето, моето е самото съвършенство, а твоето е някаква смесица от белези и сълзи.

“Да,” казал старецът, “Твоето сърце изглежда перфектно, но аз никога не бих търгувал с теб! Виждаш ли, всеки белег представлява човек, на когото съм дал от моята любов – откъсвайки парченце от сърцето си и давайки му го. Често той в замяна ми дава парченце от неговото сърце, което аз поставям на мястото, освободено в моето. Но защото те не са еднакви, дупката не е запълнена напълно и има празнини и назъбвания, които обичам, защото те ми напомнят за любовта, която сме споделили.

Понякога подарявам парченца от сърцето си, но в замяна не получавам част от сърцето на отсрещния човек. Тези парченца са образували празните дупчици по сърцето ми.
Въпреки, че този вид дупки са много болезнени, те не се затварят и ми напомнят за любовта, която която съм изпитвал към тези хора, а аз се надявам и чакам, че някой ден те ще ми върнат парченце от своето сърце, което да запълни празнината.

Така, че виждаш ли какво представлява истинската красота?

Младият мъж стоял безмълвен със сълзи, стичащи се надолу по бузите му. Той отишъл до стария човек, докоснал своето перфектно младо сърце и отчупил едно парче от него. Предложил го на стареца с треперещи ръце. Старият човек го поел, внимателно и на свой ред отчупил парченце от своето старо и изпълнено с белези сърце, което поставил в празнината на младежкото сърце. Тя се запълнила, но не перфектно, така че останали назъбени ръбове.
Младият мъж погледнал сърцето си, то вече не било перфектно както преди, но сега било по-красиво от всякога, заради любовта на стареца, която течала в него. Те се прегърнали и започнали да се отдалечават, рамо до рамо.

 Колко ли тъжно е да преминеш през живота с цяло, недокоснато сърце?