Защото тя обичаше...

Защото тя обичаше… 

Да се скита… Да открива нови светове.
Да пише… Да описва мечтаните картини.
Да слуша… Да чува красивите мигове.
Да вижда… Да попива мъдрите истини.

Защото тя мечтаеше…
За нужното… Нуждае се от топлина.
За истинското… Иска различни места.
За ценното… Цени дребните неща.

За малкото… Нейното голямо в малките неща.

Защото тя жадуваше…
За далечното… Иска то да стане близко.
За топлото… Иска то да я запали.
За красивото… Иска слънчеви картини.
За върховното… Иска тя желанието си да е вечно.

Защото тя докосва…
Сърцето… Жадуващо, но с нея вълнуващо.
Битието… Сиво, но с нея игриво.
Съзнанието… Претъпкано, но с нея отворено.
Душата… Объркана, но с нея богата.

Защото тя искаше…
Да бъде чута и разбрана.
Да бъде от светлината огряна.
Да бъде слънцето в очите.
Да бъде пламъка в сърцето.

Защото тя обича да мечтае, да жадува, да докосва, да иска…