Напрегнати дни. Неспокойни нощи.
Забързани действия. Необмислени думи.
Пропуснати моменти. Нагрубени хора.
Тъжни лица. Свити сърца.
Изгубени мечти. Объркани пътища.
Страдащи души. Вечно задънени улици.
Това е живота на един млад човек в България. Много жалко.
Възпитават ни строго. Учат ни на доброта, прозрачност и сърдечност. Попиваме всичко с надежда. Надеждата за по-добро. И после? После идва съзнателния живот, който далеч не е прекрасен, но е живот.
А възможностите? Има ли смисъл да говоря за тях? Някой предоставя ли такива?
А нашите скъпи работодатели? Тяхната история е такава… Или по-скоро нашата благодарение на тях:
Днес, за да имаш добре платена работа трябва да си безсърдечен, пълен с комплекси, да имаш тук там добри контакти и рамо (така за всеки случай да има кой да те подбутне). Не ти трябва ум! О не. Вече не. Не се ценят качества като сръчност, добросъвестност, отдаденост, коректност, изпълнителност и отзивчивост. Знания? Не са ти нужни.
И тъй като съм „пришълец” (така наричат ме понякога) в столицата на моята любима страна напоследък прочитам обявите за работа и дори похождам на интервюта. И аз като всеки млад човек търся по-добри възможности, та дори само добри.
И ето тук ще споделя изискванията на 21 век за асистент с икономическо образование:
- Да имаме опит (не малък);
- Да владеем поне два чужди езика ( обаче… най-малко, и най-добре да бъдат четири);
- Да си отзивчив 26 часа в денонощието на служебния си телефон (напаст божия) и не само;
- Да осигуриш лекарства, прегледи на болни близки на ръководството;
- Да намериш детската градина на децата им ( о и занималните, моля);
- Да не забравяш сутрешното кафе на ръководителя, но докато го носиш да пуснеш 3-4 факса и да проведеш 3-4 разговора – служебни;
- Да четеш мисли – да знаеш винаги какво се иска от теб по всяко време;
- Да си и чистачка, моля, „свиваме” разходи;
- Да си винаги където трябва, че иначе лошо – некадърен ставаш;
- Да си безразличен към обиди и лош нрав на „по-големите” от теб;
- Да приемаш и отричаш комплексите – те ги нямат.
- Да имаш познания – всякакви, в повече области.
След така представената трудова характеристика сбито, но иначе представляваща 3 страници с усмивка на лицето и почти тържествен тон ти съобщават бляскавата заплата – е 600 лв. Вие да не си помислихте, че милионери ще станем. И то е 600 лв., защото родителите ти първоначално, а после ти самия си инвестирал в знания и образование, просто идеален за предоставената им позиция. И да е ясно – това е огромен компромис от тяхна страна. За благодарност ти стоиш в офиса до 21 ч., забравяш за коледни бонуси или 13-та заплата (ще я има когато годината стане 13 месеца), работиш безмълвно на официални празници и уикенди, отпуска – какво е това?
Стимулиращо нали? И аз така. Картинката ме кара още утре да запиша второ висше и още няколко допълнителни курсове за квалификация и усъвършенстване. Тази заплата е златната възможност. С нея си заплащаш за образованието и уменията, и правиш горди родителите си.
И след всичко написано до тук ще бъдем мечтатели. Избора е направен, въпреки затварящите се врати.
Приказка прекрасна за младия човек. Криворазбрана цивилизация от теб, но не си сам. Поемаме глътка въздух с гордо вдигната глава, програмираме собствената си душа и отиваме да се стимулираме.
От мен да знаете по-добрите възможности са някъде там. Но дали някой можещ, борбен, умен и не мързелив ще ги достигне? Е това не зная.
