Пътуване...

 

Пътуване. По света. Вечно, неспирно, отдадено.
Запътили сме се, но на къде? Безкрайни въртележки, немирни мисли, препускащи мечти.
Няма грешна посока, всяка е нашата. Тази, която бележи пътя към нас самите.
Забързани дни, нощи и мисли. Остава ли ни време да дишаме? 

А колко по-добре ще дишаме ако не бързаме? Малка крачка, бавно, леко и стабилно стъпвай.

Пътуване. В чувствата. Емоционално, болезнено, окриляващо.
Задушаваме се от чувства. Искаме ли безчувственост? Рискуваме да загубим себе си.
Чувствайки душата си, губим се в широкия свят на тесните пътища. 

Объркване, омагьосан кръг, хаос, пустош.

 

Пътуване. В душата. Дълбоко, истинско, трайно.
Там вътре, надълбоко скрити пътища, емоции, въпроси и отговори.
Всяка спирка е стъпка и отговор. Всяка стъпка е спирка и въпрос. 

Спри, огледай се, послушай и виж. Виж това, към което пътуваш толкова дълго време.
 

Не си позволявай в миг на разсеяност да пропуснеш това пътуване.