Страхуваме се да бъдем себе си… Страхът в реалния живот.
Преди време ми казаха: Дръж сърцето си отворено и мислите си прости.
Правя го. И сега? Ще спрем ли да се страхуваме?
И аз изпитвам страх. Понякога. Случвало ми се е да премислям стократно решенията, постъпките, действията си, дори да не е крайно необходимо. Нещо много скорошно – обмислях с часове съобщение. Нещо, което за повечето хора е безсмислено. Нещо, което остава там – във входяща кутия, а даже може би в „кошчето”. Ами ако бъде разтълкувано грешно? „ Ами ако няма ефекта, който желая? Ами ако… ? Е какво пък толкова?! Опитвам, рискувам, каквото ще да става!” Мина и замина. Понякога боли, понякога се разочароваме, но сме достатъчно силни, за да забравим и продължим.
Често се страхуваме. От всичко. Теглим чертата и откриваме, че не си заслужава. Времето, което използваме, за да се страхуваме би било по-приятно ако го използваме, за да чувстваме, всичко.
Да бъдеш себе си не е болест. Това е усещане. Усещаш душата си. Усещаш хармонията и спокойствието.
Бъди готов за критики, но и за похвали. Всяка монета има две страни. Всяка случка има две поуки. Всяко решение има два пътя.
