Постоянно чакаме нещо.
Постоянно искаме нещо.
Постоянно търсим, вярваме, мечтаем.
Постоянно чувстваме – болка, щастие.
Постоянно се страхуваме. Да бъдем себе си, да обичаме, да получаваме.
Когато не чакаме нищо, губим се.
Когато не искаме нищо, лутаме се.
Когато не търсим, не вярваме, не мечтаем – боли ни.
Когато не чувстваме – не живеем.
Когато не се страхуваме срещаме страхуващи се.
Постоянно объркани сме. А всичко просто е.
