Не далеч от човешкия свят живял красив и добродушен лебед. Носел огромно и добро сърце. Притежавал красотата. Всички му се възхищавали. Никой обаче не знаел през какво е минал, за да бъде такъв днес. Той никога не съжалявал за живота си и никога не се оплаквал. Винаги имал добро настроение, бил жизнен и положително настроен. Често го питали:
- Как го постигаш? Възможно ли е всичко да ти е наред?
А той отговарял:
- Щом чувам, виждам, дишам и чувствам този свят значи винаги има за какво да живея, да се смея и да се радвам.
Той предпочитал да се радва на всяка минута живот вместо да ги губи в самосъжаление и оплаквания. Всички мечтаели да бъдат като него. Да бъдат толкова сърдечни и съвършени. Стараели се да се учат от него. Питали го:
- Колко красиви моменти е преживял?
Отговарял:
- Ами като се замисля. Да. Много са. Всеки момент е важен, дори и тъжните, дори и болезнените. Всичко се случва по начина, по-който е най-добре да се случи. И все пак не бива да забравяме, че ние помагаме за писане на съдбата си. Затова, че драги мои живейте сега и на момента. Бъдете добри и се учете от всичко и всички.
Често той споделял неговите мисли:
„Дори най-глупавия може да е учебник.”
„Дори най-умния може да се подлъже.”
„Дори най-наивния може да има късмет.”
Стига всички те да се учат, да следват сърцето си и да бъдат себе си. Най-лесно и просто е.
