Един ден Майкъл се обадил на Мари
и казал, че пътува с патрулната си кола.
-
Мари, ще ми направиш ли една услуга?
-
Разбира се – отвърнала Мари, доволна, че има
извинение да си поговори с него.
-
Би ли проверила един регистрационен номер? Искам
да разбера дали има някакви съдебни разпореждания за тоя приятел – обяснил Майкъл.
-
Добре, кажи ми го по букви.
Майкъл продиктувал регистрационния номер, използвайки имена, както правят
полицаите, за да бъде сигурен, че Мари ще запише правилно буквите.
Щ
– ефи
Е
– дуард
С
– тивън
Е
– дуард
О
– пра
М
– ери
Ъ
– рвин
Ж
– аклин
И
– лейн
Ш
– он
Л
– или
И
– лейн
З
– елда
А
– на
М
– ери
Е
– дуард
Н
– ик
Както правела стотици пъти на
ден, Мари записала буквите на лист хартия, въвела ги в компютъра си и
стартирала проверката на регистрационния номер. Отначало била озадачена –
регистрационният номер бил прекалено дълъг дори за такъв, който е изработен
специално. Наложило се да се намесят колегите й, които били запознати с „плана”
на Майкъл:
-
Мари, какво образуват буквите?
Този път Мари прочела на глас само първите букви от всяка дума:
-
Щ-Е С-Е О-М-Ъ-Ж-И-Ш Л-И З-А М-Е-Н?
С радостен вик и сияйна усмивка Мари се свързала отново с
Майкъл, който очевидно не преследвал никакъв въображаем „шофьор” с въображаем
номер, а нетърпеливо чакал отговора й в патрулната си кола.
-
Майкъл, чуваш ли ме? – попитала Мари.
-
Да, Мари – отвърнал той, гласът му леко
пресеквал от вълнение.
-
Отговорът ми е: „утвърдителен”
Нямало „измъкване от отговорност” при това предложение!
Из "Пилешка супа за влюбени души"
